Тишината
Multi-part work to contents
Аз съм глух. От дете съм така. Прекарах менингит и от тогава нищо не чувам, но за сметка на това развих другите си сетива.
Не, нямате представа, какво е да си глух. Не е тишина, в която нищо не чуваш. Тишината е странна. Тя е говореща вътре в теб. Има своите звуци, има своята мелодия. Различна от всичко друго. Не мислете, че като си запушите ушите и вече сте глух.
Горещо е. По напечения асфалт с отворени човчици птичките кълват песъчинки. Видях го отдалеч, че е долепил ухо до стария кестен. Гледаше така, сякаш е в друго измерение. Доближих и го докоснах по рамото.
- Какво слушате?
А той сложи пръст на устата си и ми каза с ръце да изчакам. Търпеливо стоях под сянката.
- Слушам дървото, ако искаш и ти опитай.
- Но аз съм глух.
- Това не ти пречи да чуеш дървото.
- Добре.
Сложих ухо върху грапавия ствол.
Чудно е. Кестенът си говореше чрез корените със земята, а листата шепнеха на въздуха и слънцето. Сякаш хиляди създания бяха събрани в него, а разговорът им беше музика. Една симфония от тихи звуци.
- Прекрасно е! Хората не могат да говорят така.
Започна да ми отговаря с ръце и после махна.
- Изчакай! Не трябва да махам, като пеперуда пред теб, за да ме разбереш.
Изведнъж чух гласа му в главата си, като някакво ехо, идващо от безкрая.Освен това имаше и образи. Преливащи се образи, аромати и... Нещо, което никога не можеш да възприемеш със слуха си.
- Много бързо влязох в теб. Явно си развил емпатията си повече от чуващите.
- Всъщност ти кой си?
- Никой.
- Защо с другите хора не мога да общувам така?
- Просто е. С годините са загубили дарбата дадена им от Бог да имат и други усещания, освен тези на плътта.
- Чуващите, дали чуват така дърветата и другите неща край себе си.
- Повечето не, защото приемат само импулсите на материалните си сетива. Приеми, че ти си на по-горно стъпало от тях, а не инвалид без слух. Болестта ти е дала способността да отвориш някои затворени врати.
- Значи, всяко зло за добро.
Той се усмихна.
- На тази земя не знаем, какво е зло и добро. Само Той го знае. Ние сме жалки в опитите си да разнищваме Истината. Аз трябва да тръгвам. А ти послушай и другите живинки край теб. Ще ти кажат много неща, които не знаеш.
Тръгна по пустата улица и докосваше всяко дърво край което минаваше.
Отново долепих ухо на кестена. Вече си говорех с него...
Всъщност, говорех си с Бог.
© Гедеон All rights reserved.
