Перуанецът Хосе, който бе служител в посолството на Перу в България, подскочи стреснато на стола си, когато мобилният му телефон зазвъня. Щом видя името на баща си, изписано на екранчето, опря дланите си една в друга и изрече кратка молитва. Не бе очаквал да получи отговор толкова скоро. Сърцето му заби като лудо, докато посягаше да приеме обаждането.
– Здравей, Хосе – каза с благ глас баща му.
– Здравей, татко – отвърна Хосе и притвори очи, защото му се виеше свят от напрежение.
– Хосе, с майка ти обсъдихме сериозно въпроса. Поискахме съвет и от чичовците ти, и от кръстницата ти, и от други близки роднини. Знаеш, че всички ние ти желаем само най–доброто. Знаеш, че твоето щастие за нас е най–важното нещо на света. – Възрастният мъж замълча за момент.
– Татко?
– Сине, не бива да се жениш за това момиче.
Хосе пребледня и прехапа устни. Имаше чувството, че всеки момент може да припадне.
– Сине, трябва да разбереш, че тя не е за теб. Всички, от които поисках съвет, са на това мнение. Всичк ...