rarebird (Весислава Савова)
213 1794
18 jun 2009, 9:49

То 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
650 0 3

    Няма да забравя това създание, което слабо наподобяваше жена. Нарекох го То, заради липсата на принадлежност към пол, раса и каквото и да било човешко.
    Видях го да седи на бордюра между две сергии на женския пазар в София. По тялото буквално висяха дрипи, които някога може и да са минавали за рокля. Краката бяха боси и мръсни. Дългата черна коса беше ужасно сплъстена. Сигурно щях да подмина и забравя това същество, ако не беше вдигнало очи към мен. Те бяха огромни, живи и почти отровно зелени. Сякаш докато беше пребърквало джобовете на по-разсеяните пазаруващи, беше откраднало тези очи и ги беше надянало набързо. Не му отиваха толкова, колкото не би отивало златно колие върху дрипите.
   В този момент, същите тези очи изскочиха от орбитите си. Дотогава този израз стоеше за мен в графата "евтини метафори”. Когато ги видях, разбрах, че това е съвсем реално състояние, въпреки че беше продължило само за миг. Това беше единственият миг, в който То беше добило човешки вид.


 

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прави сте, приятели, жалко е и наистина, Петя, и ние имаме своята вина за окаяното им състояние. Малко са нещата, които можем да направим за тях, но не бива като мен, да им обръщаме внимание, когато може вече и да е късно.
    Благодаря ви, че ме разбрахте.
  • Веси,такива хора се обезчовечават,заради нашето равнодушие...
  • Хареса ми. За жалост сред нас бродят много такива, но животът не прощава никому.
Propuestas
: ??:??