То
Няма да забравя това създание, което слабо наподобяваше жена. Нарекох го То, заради липсата на принадлежност към пол, раса и каквото и да било човешко.
Видях го да седи на бордюра между две сергии на женския пазар в София. По тялото буквално висяха дрипи, които някога може и да са минавали за рокля. Краката бяха боси и мръсни. Дългата черна коса беше ужасно сплъстена. Сигурно щях да подмина и забравя това същество, ако не беше вдигнало очи към мен. Те бяха огромни, живи и почти отровно зелени. Сякаш докато беше пребърквало джобовете на по-разсеяните пазаруващи, беше откраднало тези очи и ги беше надянало набързо. Не му отиваха толкова, колкото не би отивало златно колие върху дрипите.
В този момент, същите тези очи изскочиха от орбитите си. Дотогава този израз стоеше за мен в графата "евтини метафори”. Когато ги видях, разбрах, че това е съвсем реално състояние, въпреки че беше продължило само за миг. Това беше единственият миг, в който То беше добило човешки вид.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весислава Савова Всички права запазени
