Тя пое по дългия път към дома. Листата, паднали от клоните, суматохата от детските гласове, внезапният шум от ромска сватба, отбелязваха с лекотата си сивия ден. Лежах върху дивана, поемайки достатъчно количество хапчета, пушила цигари от марихуана, с водка, и съзерцавах тавана.
Какво ме отказа от живота?...Изгонването от работата, където шефът искаше съвкупление, смъртта на моята обична мама, липсата на приятел и дружки?
Животът ми на 25-т години се завъртя с шеметна бързина.
Обикновено сутринта оставах трезва, пиех кафета, фервекс за успокоение и пак едно кафе. На обед обикновено с татко ядохме ориз със зеленчуци или пилешка супа.С баща ми, вече на 82-т години някак се справяхме с недоимъка Взимаше пенсия от 854 лева, а аз- пари за отопление. Благодарение на хубавата ни държава и управленско мислене.
Той отопляваше една стая на приземния етаж, аз-друга на втория-където имах лаптоп и телевизор.
И телефон.
Но той рядко звънеше.
Обикновено Ненка, която мислеше че осмисля живота ми, жела ...