22 ene 2020, 10:18

 Толкова някога /киноповест/ - 5. 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
457 1 8
16 мин за четене
22.
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела! – Камен е зърнал тазсутрешния дежурен.
Момчето се колебае миг, после отива. В училище е – никой не може нищо да му направи. Пък и не е виновен за нищо – нареждат му, изпълнява. Не е в джунглата, тия не са от хората на Джаба Хатянина...
И рухва на пода, сразен от изненадващия удар. Камен го повдига и удря пак.
- Цапни го, де! – съска той на Генади.
Гената прави крачка напред. И в този миг вижда далеч по коридора Марина. С нея е Ванко. Нещо разпалено обсъждат.
Гената – сам не разбиращ защо и как, удря момчето. После пак.
Осмокласниците са видели побоя. Те крещят отдалеч, страх ги е да се приближат. От салона изтичва фидкултурникът. Гената и Камен побързват да се махнат.
23. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??