22.

И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:

- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!

Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.

- Хей, я ела! – Камен е зърнал тазсутрешния дежурен.

Момчето се колебае миг, после отива. В училище е – никой не може нищо да му направи. Пък и не е виновен за нищо – нареждат му, изпълнява. Не е в джунглата, тия не са от хората на Джаба Хатянина...

И рухва на пода, сразен от изненадващия удар. Камен го повдига и удря пак.

- Цапни го, де! – съска той на Генади.

Гената прави крачка напред. И в този миг вижда далеч по коридора Марина. С нея е Ванко. Нещо разпалено обсъждат.

Гената – сам не разбиращ защо и как, удря момчето. После пак.

Осмокласниците са видели побоя. Те крещят отдалеч, страх ги е да се приближат. От салона изтичва фидкултурникът. Гената и Камен побързват да се махнат.

23.

- Не се безпокой – казва Камен. Сега те вървят по улицата. Няма смисъл да остават в училището. Ще ги викат при директора, ще ги разпитват, всички ще ги оглеждат като престъпници... По-добре да остане за утре – Утре ще изпратя стареца при директора. Даже още тая вечер ще завърти някой телефон, ще поговори с когото трябва. Най-много едно мъмрене. Ама той сам си е виновен. Защо се престарава? И ти сам чу как ме напсува пред салона. Не ни издържаха нервите...

24.

Апартаментът е свободен. Гената се е отпуснал в един фотьойл и целият му вид говори за тотално примирение. Да става каквото ще... И без това Марина е изгубена за него. А Васко...

- Ако срещна тоя Васко... Ще го пребия... – със злоба прекъсва той все още мърморещия Камен. Който в това време се навежда към стереоуредбата.

- Какво искаш?

- Не зная... вещо по-леко да е...

На екрана тече някакъв клип. Гангстери, обир, закрити с кърпи лица, носещ се между бандитите и полицаите певец...

- И за какъв дявол ми е това училище? Умният човек използва мозъка си, за да експлоатира  мозъците на другите. Трябва да умееш да използваш! Аз на запад поне милионер вече щях да бъда, а тук... Седем и тридесет – първи час, кетони, синуси,”Под игото”, „Гаварите па русски?”... Защо да говоря? Ще си наема преводач!

Цялото това излияние не интересува Гената. Той е мълчалив отсъстващ слушател.

- Гена, - шепнешком казва Камен – хайде да се махнем, а?

- Къде? – пита равнодушно той.

- В Швейцарияа или Австрия. Заминаваме на екскурзия и – фъс...А?

- Че кой ще ни пусне? На тия години, ученици... И откъде пари за екскурзия? А и такава екскурзия кой ще ти организира?

- Аз имам паспорт. И ти имаш. Пари ще намерим...

- Знаеш ли изобщо какъв паспорт трябва?

Камен е обиден.

-Нали баща ми редовно пътува? Колко пъти съм разглеждал паспорта му... Може и на нас да издадат... Или пък през границата някоя нощ...

- Ще ни направят на решето... Ти, освен разни далаверки и тем подобни, май нищо реално не познаваш. Такава техника пази вече... И кой е приплакал за нас там? Тук, тук трябва да се оправяме...

А проблемите са много... Много...

25.

Вече са на тавана. По-спокойно е. И уредбите работят. Нов клип на екрана. Гената и Камен са се изтегнали върху двете легла и пушат. Някой чука отвън.

- Гена, иди виж кой е – мързеливо нарежда Камен.

Съпроводени от Гената, влизат     Асен и Краси.

- Абе, вие да не сте откачили? – започва от вратата Асен – Пребихте за няма нищо новобранеца и изчезнахте? Защо изобщо трябваше да му налитате? И после – фъссс... Като хлапета – пъхате се под одеалото, никого не виждате, значи и вас никой не ви вижда... Ще ви натопят повече. Старецът е побеснял. И директорът идва чак в кабинета, разпитва за вас...

Камен прави широк жест с ръка.

- Спокойно, моето момче! Бате Камо е стар моряк, не потъва лесно. Сядайте там, чаши има в барчето, не преживявайте – аз знам какво правя... Изобщо – отпуснете се, оправяйте се сами, не сте за пръв път тук.

- Ама, Камо, ще ви изключат – казва Краси – Чух едни даскалици от началния курс да си говорят...

- Ти, драги, кога ще ми върнеш четиридесетте стотинки? – издевателства Камен.

Краси го гледа за миг, после вади от вътрешния джоб на якето няколко банкноти, хвърля една в лицето му, казва: „Задръж рестото!” и излиза. Камен скача като попарен. Тича подире му.

- Ей, Краси, чакай бе... Човек да не се пошегува с теб... – говори той, въвличайки го обратно – Сядай, сядай! И си вземи десетачката. Аз с такива мога стените да тапицирам...

Известно време мълчаливо гледат как Брус Ли ликвидира противниците си. С уморени движения Камен изключва видеоуредбата и включва касетофона.

- Вчера направих едно интересно записче – казва той.

„... Разлагането на социализма е факт, който не виждат само в страните от Източния блок - говори глас с типичен акцент – Има само един път за спасяване на тези държави – да се даде управлението в ръцете на младежта. Това е единственото поколение с чисти помисли и идеали, което не носи вината на бащите и тесногръдото им мислене. Единствено то е изразител на истинските стойности, на вечния морал. Ако възрастните не пожелаят да отстъпят управлението, необходима е борба за отстраняването им. Борба, от която зависи бъдещето на социализма...”

Асен мързеливо се протяга и спира касетофона.

- „Свобода” или „Свободна Европа”? – пита той пренебрежително.

- Не е толкова важно кой го казва, а какво казва. Виждаш – пак аз съм прав. Младите - тоест, ние, трябва да управляваме…

- Страхотно са се загрижили за социализма. Сакън, да не му стане нещо... И – като как я виждаш тая работа със смяната на стари с млади? На баща ти с теб? Ще засегне ли Краси? Как ще е, Камо, управлението? Ти, впрочем, имаш цяла тройка по обществознание. А Гената с неговите двойки по математика ще е великолепен финансов министър, ще знаеш...

Камен е ядосан. Аристократ! Хем нищо не разбира, хем се меси. Иска да запази мястото на майка си и сам да го заеме.

- Слушай, Камо – неочаквано сменя темата Асен – Пък защо не вземеш и отидеш там някъде? Ще ти дадат веднага завод или банка, ще се ожениш за дъщерята на някой супер милионер, пък и нас ще поканиш – свят да видим...

- Аз съм съгласен – намесва се Краси – Какво да правя тук? С тия два лева, дето ми оставя сутрин бащата – какво да си купя хубаво и нужно?! Какво? За кифла ли, за цигари ли, на дискотека ли да ида?  Пък там... Ако трябва – банки ще обирам, но ще живея човешки...

- Що, сега да не ти е зле? – оглежда го Асен – Намерил си пари. Продължавай!

- Да, ама патъците ми са от миналата година, а твоите са италиански от шестдесет лева. Дънките нося вече половин година, а ти си купуваш от „Кореком”-а... Много важен се пишеш! Подиграваш ни се и чакаш майка ти да те уреди на топло и високо. Защото всичко е от нея – купува ти каквото искаш и не искаш. Съдиш от високо – я да драпат твоите за двеста лева като баща ми...

И Краси вади сноп„е банкноти, нежно ги гали.

Гената мълчи. Не го интересуват тия празни спорове. Глупави са. Камен и сега може да си позволи да отиде на запад, Асен вече е излизал от България, а Краси... И отде тия пари?

- Ти... – става изведнъж той и леглото изскърцва пискливо – Отде имаш толкова пари? На работа не си се хващал, баща ти не ти е дал...

Краси уплашено пъха парите в джоба.

- Гена, не се заяждай... Имам си ги...

Асен също внезапно се е заинтересувал.

- Чакай, макай...  Наистина – откъде ги имаш?

На Камен му е все тая. Важното е, че малкият се е раздвижил. Няма да е само на негова издръжка. Е, изпуска една юзда, но... Ако... И на Камен му става ясно. Само че и другите разбират...

- Кого обра? – извисява се Асен. Гената е застанал от другата страна. Краси трепери.

- Трябваха ми... И аз съм човек...

- Кого обра?

Тогава Краси започва да разказва. Нали е началото на месеца, разнасят пенсии по домовете. Виждал как един с чанта обикаля квартала. Измислил брилянтна операция. Причакал го във входа, цапнал го с някакво дърво и – готово... Лесна работа!

- Бе, ти луд ли се? – чуди се Асен – Най-много два дни и ще те приберат. Нямаш си представа какви следи си оставил...

- Какви? – пита Краси.

- Боже, тоя Ал Капоне от Марс пада! – възклицава Асен – Сега и ние изгоряхме... Ще те открият за отрицателно време. И ще разберат, че си ни казал. Съучастници сме, защото веднага не сме донесли за теб...

Камен е по-спокоен. Вече вижда близкото бъдеще.

- Докато го открият, докато разбират за нас... Имаме време...

- За какво? – пита Гената.

- Да се спасяваме – убедително говори Камен – Да заминем далеч от тук. Във Виена...

Асен е малко смутен. Теоретично всичко беше лесно досега – имаше стена зад гърба, можеще да раздава словесни крошета наляво и надясно. Обаче... Нещата са вече неконтролируеми. Защо му трябваше да пита Краси за парите... Грешка! И най-умният допуска грешки, вярно... Но можеше да предвиди какво ще направи тоя... Тоя глупав безхаберник...

Сега на карта са заложени и настоящето, и бъдещето му. Че и майка му, че и баща му... Родители на замълчал си свидетел на престъпление...

- Отивай и се предавай! – казва той, а по винаги безстрастното му интелигентно лице заиграват смесени чувства на ярост и страх.

- Няма, бе Асене, няма да ме хванат – смее се смутено Краси – Нали съм гледал маса филми? Достатъчно е да си умен и...

- Ама не си! – рязко казва Гената. И той започва да разбира ситуацията. Свидетели, съучастници, задържане, майка му сама, Марина...

Камен ги възпира.

- Момчета, спокойно! Това просто означава, че трябва да се махаме...

- Ти се махай – отсича Асен – На мен за какво ми е? Вкарвате ни в беля...

И Гената е стреснат. Тия добре ли са...

Двамата правят единственото възможно в момента. Отварят вратата. И излизат...

Краси гледа като замаян. Друго си представяше – да го хвалят, да му се възхищават... А то...

- Спокойно – отсича Камен – Има и други хора. Васко е готов. И ще вземем Галя за прикритие...

- Коя Галя? – смаян е Краси.

- Не се ли сещаш? Идвала е тук с Васко. Сега е частна ученичка. Готино маце. Обича момчетата, не е префърцунена, не отказва...

- За какво ни е? – пита Краси – И за нея пари...

Камен се смее.

- Няма да сме коч компания, я... Подозрително ще е. Пък така – три момчета, с момиче. Отиват до Варна, малко отдих от столицата. Галя е хубавичка, ще отвлича вниманието на милиционера на контролата. И оръжието ще пренесе...

Краси е смаян. Отвличане на вниманието, оръжие--- Тоя Камен... Май отдавна се готви...

26.

Само че долу на стълбището се разиграва друга история.

Васко е влязъл във входа точно, когато Гената и Асен излизат. И буквално се сблъскват.

Гената не мисли. Дясната му ръка излита и се забива в лицето на Васко. Оня се свива към мозайката.

- Що, бе... Не съм аз виновен... Камо каза, че Марина е свободна. И предложи да те поомотае малко...

Само че Гената се сеща за предната история и за мераците на Васко. А сега ще лъже... Десният му крак спира в ребрата на гърчещия се младеж.

Асен дръпва Гената.

- Остави го тоя... И е прав... Не мислех, че още не си разбрал игричките на Камен. Чудех се защо си с него, пък ти си бил и сляп, и наивен глупак...

Гената втренчено го гледа. Като че се чуди – да започва ли и него.

После се втурва по стълбата нагоре...

27.

Камен обикаля таванчето, плюе кръв в кърпата си. Васко и Краси седят на едного легло. Галя гледа безразлично, полуизлегнала се върху другото.

- Асен къде е? – пита Камен.

Васко се кашля неловко.

- Казвай, де!

- Обадих му се. Отказа. Заяви, че с глупаци като теб не се хваща и хляб да купи. Имало как и тук да живее...

- Ако Милен го натопи – ще го питам него. Имаме двеста и осемнадесет долара, триста франка, три пръстена. За начало стигат. Започваме тази вечер!

Тримата се надигат.

- Какво – изненадах ли ви? Абе, вие за пръв път ли чувате, че тази вечер заминаваме за Варна... Нещата натам са лесни - Краси хваща стюардесата, Васко държи под око пътниците, Галя му помага. А аз ще се оправя с пилотите...

- С какво да ги държа под око? – пита Васко.

Камен вади от джоба си лъскав черен пистолет.

- Ей с това ще съм аз! На стария е. А в твоята чанта ще сложим разглобена ловната пушка. По вътрешните линии не проверяват. Краси ще е с нож, а Галя с бомбата...

- Страх ме е – казва Галя – Ами ако гръмне?

Камен се смее. Рязко се намръщва, отново плюе кръв.

- Ще държиш един пакет. Уж е бомба. Кой ще ти проверява гърми ли или е за страх...

Краси поглежда любовно малката кама, която стиска в ръка.

- Довечера сме във Виена... Най-напред ще отида в Пратера...

- Бай Ганьо – смее се Камен – Най-напред ще отидем в хотела. Лукс, разбира се. След това заминаваме за Париж. А после – кой където иска...

- Ох, бабачко – смее се и Краси.

Общото веселие обхваща и Васко. Само Галя мълчи.