Хм, откъде да започна... Не зная сега... В смисъл - имах едно непреодолимо желание да ти напиша някои неща... А сега... всичко се изпари направо... Исках да ти кажа как шумът на падащите листа не е същия, когато те няма в обятията ми... как дори лекият дъжд отхапва парченца от душата ми, а допреди малко лекият вятър сега отвява безпощадно и последните частици от нея... Как Земята ме притиска, сякаш съм дори под нея... как целият свят ме подтиска... Но все пак ми остава всеки наш месец, всеки наш ден, всеки наш час, всяка наша минута, всеки наш момент... Боже, какво ли не бих дал за тях сега... Толкова много за казване, а толкова малко думи... Толкова много чувства, а толкова малко погледи... Толкова много любов, а толкова малко сърце... сякаш независимо колко е голямо... пак няма да стигне... Толкова много хора, толкова много народи... толкова много чувства... толкова много години... толкова много месеци, толкова много дни, толкова много часове, толкова много минути, толкова много мигове са минали... а аз толкова много да искам - просто още един поглед... една усмивка... една сълза... кристално чиста... перфектна... толкова гореща... а може да скове сърцето ми... толкова много, че чак да спре да бие просто... Дори на другия край на света да е... онзи поглед, онази усмивка... онази сълза... Всичко остава непокътнато във времето... Една съвършена грешка... един безкрайно подреден хаос... една ледена усмивка... Тази дяволска усмивка... а твоята ангелска сълза... твоята Божествена усмивка... Всичко си заслужава... до последната капка живот... защото знам, че за влюбените... граници няма... защото за НАС... граници няма... защото ние сме в нашия си свят... там - далече от всичката чужда тъга, от чуждите копнежи или претенции... Там - далече от Земята, далече от тази сива реалност... Там - по-близо един до друг... там, където Слънцето не залязва, а Луната никога не се крие... Там, където всяка дума е нежност, всяка целувка - порив... Там, където всеки поглед може да те убие... или да те върне към живота... Там, където сме аз и ти - заедно... там - далече... :*

Не зная сега... Просто каквото и да кажа... сякаш няма да има силата да промени нещо... каквото и да направя... няма да има силата да промени нещо... А как всяка наша целувка сякаш променя света... как всяка прегръдка стопля времето, а всеки поглед гали като Слънчевите лъчи... Как всяка милувка докосва струните на душата ми... И как всеки път, щом те хвана за ръка, някаква безумна сила навлиза в сърцето ми... а то прелива от щастие...