Хм, откъде да започна... Не зная сега... В смисъл - имах едно непреодолимо желание да ти напиша някои неща... А сега... всичко се изпари направо... Исках да ти кажа как шумът на падащите листа не е същия, когато те няма в обятията ми... как дори лекият дъжд отхапва парченца от душата ми, а допреди малко лекият вятър сега отвява безпощадно и последните частици от нея... Как Земята ме притиска, сякаш съм дори под нея... как целият свят ме подтиска... Но все пак ми остава всеки наш месец, всеки наш ден, всеки наш час, всяка наша минута, всеки наш момент... Боже, какво ли не бих дал за тях сега... Толкова много за казване, а толкова малко думи... Толкова много чувства, а толкова малко погледи... Толкова много любов, а толкова малко сърце... сякаш независимо колко е голямо... пак няма да стигне... Толкова много хора, толкова много народи... толкова много чувства... толкова много години... толкова много месеци, толкова много дни, толкова много часове, толкова много минути, толкова много миго ...