Дръпни се, дай път на сълзите. Излей ги, сякаш разсипващ вино в чаши, животът понякога е жесток. Падаме, когато опитваме да полетим, но дали ще ни спре това към пътя на мечтите?
Изправи се и кажи: “Това не е краят!”
Но недей да сдържаш ти сълзите, те някак си са отдушникът на нашите души. Да, когато някой унищожи това, за което вечно си мечтал, всичко сякаш в теб умира, но това не КРАЯТ!
Днес е денят, а ти си човекът, който трябва да събира сърцето си, частичка по частичка, отново и отново...
Ти можеш, ала трябва да вярваш и да не бъдеш онази чужда сякаш маска, зад която има само болка и сълзи.