Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, нито в кръчмата, където мъжете на воля и без задръжки обсъждаха нежните половинки в селото и района.
– Дай боже всекиму такава жена – повтаряше вечният ерген Кольо Благия като „Алилуя“, надигайки чаша с кристално вино. – Умна, красива, специалистка по масажи.
– Сгодна е – откърти бавно думите си Денко, всмуквайки дълбоко дима от воняща на умрели мишки цигара. – И аз бих я взел, ако бях на 30.
– Ще я вземеш ти! – засече го кръчмарят бай Танас. – Това е шекер за ценители. Компютърен специалист ще се радва на нейните масажи, алоу!
– Нищо не разбирате! – всмукна още по-дълбоко дима Денко. – Аз какви жени съм имал! И досега ми пишат във Фейсбук, канят ме на кафе в София.
– Пишат, даа – отпи от пити ...