Надигам се с мъка от земята, отмествайки със сетни сили отпуснатото тяло от себе си. Всичко ме боли, краката ми треперят, ръцете – също...Поглеждам надолу – тънка струйка кръв се стича от слепоочието на безизразното лице. Това лице, което допреди малко беше надвесено над моето и ме гледаше злобно захилено, шептейки в ухото ми мръсни думи, сега е подозрително застинало в няма изненада, а тялото е заело неестествена поза. В желанието си да го прекрача, се спъвам в него, политам, и едва не се просвам отново на земята. Тогава забелязвам, че дрехите ми са размъкнати и изпокъсани, ноктите изпочупени, а кокалчетата на ръцете ми ожулени до кръв. В дясната си ръка все още стискам връзката ключове, послужили ми като средство за самоотбрана. Пъхвам ги в джоба си, пооправям се набързо и понечвам да хукна, но тялото ми така неудържимо се тресе, че се отказвам и тръгвам залитайки, без да се обръщам назад. Боже мой, нима го убих? Бързо, бързо, трябва да се махна... Тъмнината и тишината наоколо ме обг ...