В прогимназиалните си години обичах да се развличам като съставям шахматни етюди. Тези етюди не бяха особено сложни, но винаги съдържаха парадоксален и нелек за откриване ход. Бях впечатлен от майстори на етюда като французина Анри Ринк (когото нерядко дилетанти поангличанчват, наричайки го Хенри Ринк), от руснаците Алексей Троицки, Леонид Кубел и братята Платови, а също и от арменския гений Хенрик Каспарян. Особено бях впечатлен от етюдите на Латвийския шахматен композитор Йохан Зеверс. Бях се снабдил с една книжка пълна с бисери от неговото творчество. Мисля, че благодарение на него дръзнах да пробвам силите си на това нелеко поприще. Следващият ми - пръв юношески шахматен етюд с начална позиция:
Бели: Цф8, Кц8, Кг4, пешки: х4, х5
Черни: Цх8, Де2, пешки: г7, х7
и условие: белите на ход постигат реми,
по краткост и ефектност на решението е сравним със Зеверсовите етюди.
По принцип двата бели коня отстъпват по сила на черната дама и се очаква да станат нейна плячка. Примамливо изглежда ...