Циганката беше вързала косата си, но не на кок, а с ластик бе пристегнала основата ѝ. Имаше дълга, гарваново черна, гъста и тежка коса – много циганки имат такава. Тази притежаваше нещо повече.
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това се занимаваше циганката, такава беше работата ѝ. Преди два дни багер беше изравнил земята, докараха чакъл, уж някакъв уникален и специален, но оставиха всичко в такова състояние, че се налагаше после да се работи поне още много, ако не наново, за да заприлича това място на градинка. А тя беше единственото свободно място между блоковете, където децата можеха да играят.
– Ще намерим майстори, те ще оформят алеята, ще изкоренят бурените и всичко ще стане тип-топ – говореха съседите, живеещи в кооперациите наоколо.
– Откъде ще ги намериш, бре друже? То сега работна ръка няма. Всичко читаво е в чужбина.
– Айде-айде – излагаше становището си трети – чак пък толкова. Все ще открием подходящи хора. ...