Тя се страхува само от градушките - 12та част
- Искате ли да запаля лампата или…?
- Не, недейте! – почти извика Мета.
- Ще се наложи – цялото мазе е в кръв и…
- Как в кръв, каква кръв? – не трябваше да има кръв!
- Да, но за Вашата не споменаха нищо – Кръвта на Мета се смръзна, сърцето ù нямаше какво да изтласква…, но пробваше, причинявайки ù почти смъртоносен спазъм.
Тя не можеше да произнесе и дума. Очите ù открояваха силуета пред нея благодарение на приглушената светлина от уличната лампа. Помнеше, че беше облечен изцяло в черно и сега неестествено белите му зъби сякаш си висяха в пространството – една потракваща челюст, която не принадлежи на ничия глава и тяло…
- Страхувате се от мен, нали? – прошепна той.
- Да – каза тя - Вие сте убиец, това е достатъч…
- В момента не, но съм на път да стана.
- Значи ще умра – прегракнало промълви Мета – гласът ù не искаше да излезе.
- Да, защото ще се самоубиете. ...