5 jul 2016, 21:06

 Тя се страхува само от градушките 

  Prosa » Otros
3758 12 42
Произведение от няколко части
12 мин за четене
Тя се страхува само от градушките
Бог бе избрал този ден да бъде най-студеният януарски ден, без врабчета, без снежни човеци по дворовете – само вкочанена кал – ръбати коловози, оставени от волските каруци на Стопанството и едно посърнало, сляпо слънце.
Камбанен стон, след него - тишина и пак…, и пак - като от фуния, на глътки, се изливаше кобният звук в душите на хората, които някак влачеха краката си, прииждайки от различни посоки. Всеки носеше карамфили. То цветя, освен купени, през зимата в дворовете няма. Костеливи бабешки ръце, стискаха китки чимшир в една ръка, а с другата, с крайчеца на черните си забрадки избърсваха по една сълза от ъгъла на уморените си, мътни очи. Отиваха да изпратят най-красивата, млада жена в тяхното село. Не двама, не трима, а цели четирима сираци оставяше тя. Невръстни дечица - женското, я имаше десетина годинки, я не, а другите - хептен дребни.
Много писъци, вопли, ала най-вече пролуката тишина между плача на камбаната раздираше сърцата, когато почернял ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  2871  14  18 
Propuestas
: ??:??