ТЯ, ТОЙ И ЛЮБОВТА
Бяхме седнали на чашка кафе с Гошо. Споделих някой неща и той реши да сподели с мен.
Още мисля за нея. Какво направи? Едно нещо и край. Приятелят ми Димо хубаво ми казваше: "Тя не е за теб, Гоше." А аз не му вярвях. Не се усъмних в нея. Обичах я много. Живеехме двамата. Изгаряхме от любов. Купувах и скъпи подаръци. Водех я по ресторанти и дискотеки. Излизахме на излети. Изобщо, коя жена не желаеше мъж като мен! Ех, колко ме боли! Все още си спомням дните прекарани с нея. Всичко беше любов и нищо повече. Чаках с нетърпение да се върна от работа. Първа тя отваряше вратата и се хвърляше на врата ми. Силно я прегръщах. Беше сложила вечерята на масата, но не сядахме, първо се любихме. То любов ли беше, чудо ли! Докато всичко рухна. Любовта изчезна. Толкова ли бързо и омръзнах! Забрави вечерите прекарани заедно, сгушени един в друг. И се целувахме, без да ни омръзне. Не мога да я забравя. Годините минаваха, а все още я виждах в прозрачната нощница, под която живееше жадното ...