ТЯ, ТОЙ И ЛЮБОВТА
Бяхме седнали на чашка кафе с Гошо. Споделих някой неща и той реши да сподели с мен.
Още мисля за нея. Какво направи? Едно нещо и край. Приятелят ми Димо хубаво ми казваше: "Тя не е за теб, Гоше." А аз не му вярвях. Не се усъмних в нея. Обичах я много. Живеехме двамата. Изгаряхме от любов. Купувах и скъпи подаръци. Водех я по ресторанти и дискотеки. Излизахме на излети. Изобщо, коя жена не желаеше мъж като мен! Ех, колко ме боли! Все още си спомням дните прекарани с нея. Всичко беше любов и нищо повече. Чаках с нетърпение да се върна от работа. Първа тя отваряше вратата и се хвърляше на врата ми. Силно я прегръщах. Беше сложила вечерята на масата, но не сядахме, първо се любихме. То любов ли беше, чудо ли! Докато всичко рухна. Любовта изчезна. Толкова ли бързо и омръзнах! Забрави вечерите прекарани заедно, сгушени един в друг. И се целувахме, без да ни омръзне. Не мога да я забравя. Годините минаваха, а все още я виждах в прозрачната нощница, под която живееше жадното и за живот тяло. Сякаш майка не беше я раждала. В полумрака изглеждаше като водна нимфа, която плуваше в неоновата светлина на стаята.
- Ти си бил голям писател, бе Гошо! Как описваш само Невена! Нали така се казваше? Сякаш описваш приказка.
- Не, пиша стихове, но никога не съм и ги показвал. Искаш ли да ти покажа едно свое стихотворение? Виж, написах го набързо! - и той подаде джиесема си.
На него беше написано малко стихче, в което се говореше за любов.
- Много я обичах и още я обичам- продължи той. Но малшанс. Приятелят ми, дето ти казах, излезе прав .Една вечер ни пуснаха по- рано от работа. Връщам се и вратата отключена. Казвам си: "Невена ме чака." Майка ми и баща ми отсъстваха от къщи. И какво мислиш? Отварям вратата и ги виждам дюс голи. Легнали, представи си, на леглото, в което се любихме и си казвахме, че се обичаме. Дали и на Петьо казваше, че го обича! А той знаеше всичко за нас и беше мой приятел. Причерня ми пред очите. Ударих сурата му с юмрук. Грабнах дрехите на Невена и я изхвърлих през вратата. Само чух: "Къде ще ида? Дай ми дрехите!" - " Не, няма да ти ги дам! Аз съм ги купил. Те са мои." - викнах аз.
Живееше близо до гарата. Как си е отишла, не знам. От тогаз нямам вест от нея.
Не съжалявай, Гошо! Виж колко момичета има! Се ще срещнеш някоя. И внимавай! Постави я в ситуация! Скарай се едно хубаво с нея и чакай! Ще видиш тогава!
Гошо си тръгна с усмивка. Явно, вече виждаше, че животът е пред него...
02.11.2009 г. понеделник
© Мария Герасова All rights reserved.