Спомням си как преди войната всичко беше различно. Всеки миг с теб, всяка въздишка, целувките – дълга или кратка, разходките ни. Тогава всичко беше различно, а какво всъщност се промени ?
Дойде студената, жестока война и аз като всеки млад и физически здрав момък бях извикан да участвувам. Зная, ти беше така тъжна тогава, усещах го в очите те, макар и да се усмихваше за пред мен. Дълга и мъчителна бе нашата раздяла тогава и с много увещания за благи бъдещи времена помежду ни и топли прегръдки след благополучното ми завръщане.
Помня деня, в който те видях за последно, преди да тръгна на военната си служба. Помня го сякаш бе вчера. Дългите ми коси се развяваха от силния вятър, а ти стоеше на прага на дома си и не искаше да повярваш, че може и да се виждаме за последно. Прегърнах те силно и тогава усетих трепета на крехкото ти сърце. За последен път...
Войната бе тежка и сурова. Дори и в най-тъжните си и меланхолни представи не съм мислел, че когато се върна, теб няма да те има. Доста чес ...