25 ago 2007, 10:56

Тъжно-веселият клоун

  Prosa
1.4K 0 0
 

Тъжно-веселият клоун загледан във забравената празна книга.

... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която е попивала в тях... Изгубени следи, декор полупрозрачен и искрящо-призрачен.

 Паякът стоеше върху стената на кукления театър, а тя го гледаше право в душата, виждаше красотата в ежедневието му. Колко беше щастлив този паяк само... живееше там, в Кукления театър, сред всички онези красиво-страховити кукли, опънати на конци по стените. Величествена красота... червените, симетрично подредени столове бяха неговите легла, сцената беше неговата ежедневна стая. Тишина... а сред тишината само кукли с красиви, изящни ръце и мънички пръстчета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...