24 may 2015, 10:36

Тълпа

  Prosa » Otros
1.2K 1 1
1 мин за четене

Минавам през тълпата,

погледите падат върху мен,

оглеждам се без посока,

в търсене 

на някого, 

на нещо.

Накъде да вървя?

По кой път да поема?

Тълпата ме обгръща

и потъвам аз безследно.

Погледите: парещи, тъжни, гневни, уплашени...

Всички те падат върху мен,

с желание за спасение

с желание за помощ.

Тълпата ме обгръща

и изчезвам аз безследно.

Изгубена се чувствам,

на път без посока.

В търсене на нещо,

което го няма.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...