May 24, 2015, 10:36 AM

Тълпа

  Prose » Others
1.2K 1 1
1 min reading

Минавам през тълпата,

погледите падат върху мен,

оглеждам се без посока,

в търсене 

на някого, 

на нещо.

Накъде да вървя?

По кой път да поема?

Тълпата ме обгръща

и потъвам аз безследно.

Погледите: парещи, тъжни, гневни, уплашени...

Всички те падат върху мен,

с желание за спасение

с желание за помощ.

Тълпата ме обгръща

и изчезвам аз безследно.

Изгубена се чувствам,

на път без посока.

В търсене на нещо,

което го няма.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...