24 мая 2015 г., 10:36

Тълпа

1.2K 1 1
1 мин за четене

Минавам през тълпата,

погледите падат върху мен,

оглеждам се без посока,

в търсене 

на някого, 

на нещо.

Накъде да вървя?

По кой път да поема?

Тълпата ме обгръща

и потъвам аз безследно.

Погледите: парещи, тъжни, гневни, уплашени...

Всички те падат върху мен,

с желание за спасение

с желание за помощ.

Тълпата ме обгръща

и изчезвам аз безследно.

Изгубена се чувствам,

на път без посока.

В търсене на нещо,

което го няма.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...