24.05.2015 г., 10:36

Тълпа

1.2K 1 1
1 мин за четене

Минавам през тълпата,

погледите падат върху мен,

оглеждам се без посока,

в търсене 

на някого, 

на нещо.

Накъде да вървя?

По кой път да поема?

Тълпата ме обгръща

и потъвам аз безследно.

Погледите: парещи, тъжни, гневни, уплашени...

Всички те падат върху мен,

с желание за спасение

с желание за помощ.

Тълпата ме обгръща

и изчезвам аз безследно.

Изгубена се чувствам,

на път без посока.

В търсене на нещо,

което го няма.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...