Минавам през тълпата,

погледите падат върху мен,

оглеждам се без посока,

в търсене 

на някого, 

на нещо.

Накъде да вървя?

По кой път да поема?

Тълпата ме обгръща

и потъвам аз безследно.

Погледите: парещи, тъжни, гневни, уплашени...

Всички те падат върху мен,

с желание за спасение

с желание за помощ.

Тълпата ме обгръща

и изчезвам аз безследно.

Изгубена се чувствам,

на път без посока.

В търсене на нещо,

което го няма.