15 мин за четене
Разказа е преведен от самия автор.
Никита растеше в малко селце, изгубено сред безкрайните полета и гори. Местните жители живееха прост, но тежък живот, където работата на земята заемаше по-голямата част от времето и силите им. Неговите родители изглеждаха погълнати само от това. Техният син беше за тях само допълнително бреме.
От най-ранно детство Никита чувстваше тежката ръка на баща си и студеното равнодушие на майка си. Ежедневните побои, обиди и издевателства бяха за него нещо обичайно. „Нищожество“, „безполезник“, „грешка“ — тези думи го съпровождаха всеки ден като сенки. Особено жесток беше баща му, който не само биеше Никита, но и го унижаваше, като постоянно повтаряше, че от него никога няма да стане нищо. Майка му, макар и да не вдигаше ръка срещу него, беше не по-малко жестока с нейните студени и презрителни думи.
Но в живота на момчето имало и друга тъмна фигура - чичо му, по-малкият брат на баща му, който живеел наблизо. Всеки път, когато чичо му идвал на гости, Никита зам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse