ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ

ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ

         Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сякаш, че пред тях не стои обикновена жена, а изпаднал от самотната Луна неиндентифициран обект. И така е всеки ден вече десетина дни. Защото го загубих, Него, моя любим, единствения и неповторимия, половинката си, която търся откакто се помня, защото чувството, че си половин човек е най-ужасното.

          Такава, половин свят,      както се казва, си живях ужасно самотно и безметежно дълги години, но най-после го открих и изведнъж го познах. Истинско чудо!  Къде го открих ли? Във виртуалното пространство. Той, техническия прогрес, нали е затова – за да се ползваме от него и да се реем из виртуалното пространство като едни хвърчила, търсещи себе си. И както си се реех така - една половинка от жена - срещу мен видях да се рее щастието, да ми се усмихва и държи за ръка Него. Води ми го като агне на заколение. Беше малко по-различен, около него се носеше на талази една особена миризма, защото страдаше от рядко срещана болест, но аз така си го харесах - нали беше моето щастие. Беше един невероятен мъж, почти дете. Само като му хвърлих един бегъл поглед и стана чудо – позаспалия ми майчин инстинкт се събуди и аз се влюбих. Затънах, ви казвам, в тресавището на любовта като пъпчива пубертетка и сърцето ми, ахааа, да се пръсне и да се удавя в това тресавище, в което се намирах. Макар че от пръв поглед държанието не беше адекватно на възрастта му, от втория и всеки следващ поглед се убеждавах все повече в качествата му на истински мъж. Само това заболяване малко... Но си дадох сметка, че любовта иска жертви и го приех, въпреки миризмата.

         Като се заформи една виртуална идилияяя,  думите са бедни да ти я опиша. Аз му пиша, то срамежливо  помълчи, помълчи с наведена глава и току ми пъха под носа една изкуствена китка от протрито вече от поднасянето кадифе. Защото, то горкото, я поднасяло на всички – дано да му се усмихне щастието, ама щастието все не му се усмихвало, докато не срещна мен. Аз си стиснах носа с пръсти и му се усмихнах. Уж усмивката ми красива, ама нещо стана, какво точно – не разбрах, но моето щастие изчезна. Затри се в това огромно виртуално пространство, сякаш се стопи в безкрайността, сякаш изчезна във вечността. Преобърнах го цялото нагоре с краката - напразно. Не можах да открия в кой точно сайт се завря и това си е. Имам подозрения, че може и да е в някой от ония, дето не са за описване, че то малко непросветено си пада в това отношение и му е още любопитно, но те пък не стига, че не са за описване, ами са и опасни за посещение – ай съм ги посетила, ай съм се опорочила и аз.

         Търсих из сайтовете на виртуалното пространство няколко дни и нощи, и като не стигнах до никакъв резултат, реших че трябва да се обърна към органите на реда. Те са за това, нали – да всяват ред в празните пространства. И се започна едно ходене от районно в районно - вече десетина дни. Като разкажа на служителя за какво съм при него, той ме поглежда с един особен поглед и аз разбирам, че първата сентенция, която идва в главата му е “Девет дъски – осем гвоздея”, но със служебно-загрижено изражение ми казва: “Напишете жалба, госпожо, опишете лицето, което търсите и ние ще направим каквото можем. И ще Ви отговорим в срок.” Пиша жалбата с ясното съзнание, че нищо няма да направят и отивам в следващото районно. И там същото. Зная, че ако случайно направят нещо, то ще е без да искат, но съм длъжна да опитам всичко, за да го намеря – Него, моя любим, моята единствена половинка.

         Затова сега пиша тук. Това не е разказ, а по скоро обява. Да не би някой, който прочете това, докато се е разхождал насам-натам из виртуалното пространство, да се се окаже, че го е срещал. Ако има такъв, нека да се смили над мен и да ми пише, защото трудно живее половин човек в неизвестност.

О Б Я В А

ТЪРСИ СЕ:

Изгубен любим във виртуалното пространство.

Име – неизвестно, но може и женско.

Възраст – около 50 -55г., но последния път като го срещнах беше на 20.

Пол –  уж мъжки.

Очи – размито синьо-кафяви до черно.

Поглед – на виновен лъв, накацан от пеперуди.

Лице – маскирано.

Коса – старо сребро.

Облекло – панталони под роклята.

Зодия – охлюв.

Ръчички – немити.

Заболяване – рядко.

Памперс – пълен /поради заболяването/.

Миризма – непоносима /поради памперса/.

Патологично отклонение – садо-нарцисизъм.

Движение – въртеливо до въртоглаво /като дервиш/.

Орбита – около Луната и обратно.

Мозък – размекнат от силното слънце.

Език – грапав френско-английски.

Мечта – да изправи кривата кула в Пиза.

Желания – на необяздено жребче.

Фобии – от лозя, мотики и любов.

Любим празник – Трифон зарезан.

Същност – на синя незабравка.

Душа – пеперудена.

Съзнание – виртуално.

Съдба – греховна.

Самочувствие – на бик рекордьор.

Качество - високо.
Житейска дилема – “Брюнетка или блондинка?”

Отличителен белег – изтъркана от поднасяне китка, затъкната в памперса, която предлага на кьораво и сакато, и тежък дървен кръст на гърба.

Любими развлечения – куклен театър и цирк.

Хоби – делтапланеризъм и бънджи.

Умения – да стихоплетства, да кукловодства и да експериментира.

Срам – като на непорочна девица.

На писма и въпроси – не отговаря.

Чувство за хумор – дано да е здраво, защото последното, което искам е да го нараня, ако някога прочете това.

За последен път това необикновено същество т.е. моят вируален любим, е забелязано някъде из Централна Южна Америка, по поречието на р.Нил в Патагония.

         Знам, че като прочетеш обявата и ти ще се сетиш за оная сентенция за дъските и гвоздеите, ама не ми пука, защото когато Той изчезна, осъзнах една азбучна истина: че когато човек обича някого, за него най-важно е щастието на любимия.

         Затова моля, ако някой го намери, първо да го тапи-зира и после да го тами-зира в най-близкия поетичен експеримент или цирк, защото за него щастието е на сцената – в светлината на прожекторите и аплодисментите.

        Единственото, което се моля Богу, е да се намери. С подути от страх вдигнати крака треперя да не се е удавил в сълзите на някоя влюбена поетеса от поетичен сайт или да не се е задушил между силикона на някоя звезда от виртуалния Млечен път ...