29.01.2007 г., 14:07

ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ

2K 0 16
8 мин за четене


        

ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ

        

 

         Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сякаш, че пред тях не стои обикновена жена, а изпаднал от самотната Луна неиндентифициран обект. И така е всеки ден вече десетина дни. Защото го загубих, Него, моя любим, единствения и неповторимия, половинката си, която търся откакто се помня, защото чувството, че си половин човек е най-ужасното.

          Такава, половин свят,      както се казва, си живях ужасно самотно и безметежно дълги години, но най-после го открих и изведнъж го познах. Истинско чудо!  Къде го открих ли? Във виртуалното пространство. Той, техническия прогрес, нали е затова – за да се ползваме от него и да се реем из виртуалното пространство като едни хвърчила, търсещи себе си. И както си се реех така - една половинка от жена - срещу мен видях да се рее щастието, да ми се усмихва и държи за ръка Него. Води ми го като агне на заколение. Беше малко по-различен, около него се носеше на талази една особена миризма, защото страдаше от рядко срещана болест, но аз така си го харесах - нали беше моето щастие. Беше един невероятен мъж, почти дете. Само като му хвърлих един бегъл поглед и стана чудо – позаспалия ми майчин инстинкт се събуди и аз се влюбих. Затънах, ви казвам, в тресавището на любовта като пъпчива пубертетка и сърцето ми, ахааа, да се пръсне и да се удавя в това тресавище, в което се намирах. Макар че от пръв поглед държанието не беше адекватно на възрастта му, от втория и всеки следващ поглед се убеждавах все повече в качествата му на истински мъж. Само това заболяване малко... Но си дадох сметка, че любовта иска жертви и го приех, въпреки миризмата.

         Като се заформи една виртуална идилияяя,  думите са бедни да ти я опиша. Аз му пиша, то срамежливо  помълчи, помълчи с наведена глава и току ми пъха под носа една изкуствена китка от протрито вече от поднасянето кадифе. Защото, то горкото, я поднасяло на всички – дано да му се усмихне щастието, ама щастието все не му се усмихвало, докато не срещна мен. Аз си стиснах носа с пръсти и му се усмихнах. Уж усмивката ми красива, ама нещо стана, какво точно – не разбрах, но моето щастие изчезна. Затри се в това огромно виртуално пространство, сякаш се стопи в безкрайността, сякаш изчезна във вечността. Преобърнах го цялото нагоре с краката - напразно. Не можах да открия в кой точно сайт се завря и това си е. Имам подозрения, че може и да е в някой от ония, дето не са за описване, че то малко непросветено си пада в това отношение и му е още любопитно, но те пък не стига, че не са за описване, ами са и опасни за посещение – ай съм ги посетила, ай съм се опорочила и аз.

         Търсих из сайтовете на виртуалното пространство няколко дни и нощи, и като не стигнах до никакъв резултат, реших че трябва да се обърна към органите на реда. Те са за това, нали – да всяват ред в празните пространства. И се започна едно ходене от районно в районно - вече десетина дни. Като разкажа на служителя за какво съм при него, той ме поглежда с един особен поглед и аз разбирам, че първата сентенция, която идва в главата му е “Девет дъски – осем гвоздея”, но със служебно-загрижено изражение ми казва: “Напишете жалба, госпожо, опишете лицето, което търсите и ние ще направим каквото можем. И ще Ви отговорим в срок.” Пиша жалбата с ясното съзнание, че нищо няма да направят и отивам в следващото районно. И там същото. Зная, че ако случайно направят нещо, то ще е без да искат, но съм длъжна да опитам всичко, за да го намеря – Него, моя любим, моята единствена половинка.

         Затова сега пиша тук. Това не е разказ, а по скоро обява. Да не би някой, който прочете това, докато се е разхождал насам-натам из виртуалното пространство, да се се окаже, че го е срещал. Ако има такъв, нека да се смили над мен и да ми пише, защото трудно живее половин човек в неизвестност.

 

О Б Я В А

 

ТЪРСИ СЕ:

 

Изгубен любим във виртуалното пространство.

Име – неизвестно, но може и женско.

Възраст – около 50 -55г., но последния път като го срещнах беше на 20.

Пол –  уж мъжки.

Очи – размито синьо-кафяви до черно.

Поглед – на виновен лъв, накацан от пеперуди.

Лице – маскирано.

Коса – старо сребро.

Облекло – панталони под роклята.

Зодия – охлюв.

Ръчички – немити.

Заболяване – рядко.

Памперс – пълен /поради заболяването/.

Миризма – непоносима /поради памперса/.

Патологично отклонение – садо-нарцисизъм.

Движение – въртеливо до въртоглаво /като дервиш/.

Орбита – около Луната и обратно.

Мозък – размекнат от силното слънце.

Език – грапав френско-английски.

Мечта – да изправи кривата кула в Пиза.

Желания – на необяздено жребче.

Фобии – от лозя, мотики и любов.

Любим празник – Трифон зарезан.

Същност – на синя незабравка.

Душа – пеперудена.

Съзнание – виртуално.

Съдба – греховна.

Самочувствие – на бик рекордьор.

Качество - високо.
Житейска дилема – “Брюнетка или блондинка?”

Отличителен белег – изтъркана от поднасяне китка, затъкната в памперса, която предлага на кьораво и сакато, и тежък дървен кръст на гърба.

Любими развлечения – куклен театър и цирк.

Хоби – делтапланеризъм и бънджи.

Умения – да стихоплетства, да кукловодства и да експериментира.

Срам – като на непорочна девица.

На писма и въпроси – не отговаря.

Чувство за хумор – дано да е здраво, защото последното, което искам е да го нараня, ако някога прочете това.

 

За последен път това необикновено същество т.е. моят вируален любим, е забелязано някъде из Централна Южна Америка, по поречието на р.Нил в Патагония.

         Знам, че като прочетеш обявата и ти ще се сетиш за оная сентенция за дъските и гвоздеите, ама не ми пука, защото когато Той изчезна, осъзнах една азбучна истина: че когато човек обича някого, за него най-важно е щастието на любимия.

         Затова моля, ако някой го намери, първо да го тапи-зира и после да го тами-зира в най-близкия поетичен експеримент или цирк, защото за него щастието е на сцената – в светлината на прожекторите и аплодисментите.

        Единственото, което се моля Богу, е да се намери. С подути от страх вдигнати крака треперя да не се е удавил в сълзите на някоя влюбена поетеса от поетичен сайт или да не се е задушил между силикона на някоя звезда от виртуалния Млечен път ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо ли Даша с мен се подиграва
    и за глупости разни ме задява?
    От секса,малодушно,никога не бягам
    и на динките й се наслаждавам...

    Мечето й галя и успокоявам,
    даже за миризмата му забравям!
    Но ето,небивалици разни драска,
    а уж за любов словата праска!?

    На обяви не ще се отзовавам,
    все едно че не я познавам
    - куклата нежно ще си гушкам
    и оханиците й,разни,ще слушкам.

    Хииииииииии
  • Здравей Даша, имам една новина.
    Видях днес твоят любим анонимен.
    Бе се включил във една веселба
    нали е Трифон Зарезан - ден имен.
    Да точно затова говоря - имен
    май се оказа че това му е името,
    бе в един замък - красив, старинен
    и дегустираше сам спокойно виното.
    Зарезан го кръстили щото зарязва
    де що срещне и види пред очите си,
    винаги здраво и сериозно се порязва
    и никога накрая не пести сълзите си.
    Ама тъкмо да ти го доведа - изчезна
    изпари се като че беше някакъв мираж.
    Е съжалявам, дано била съм ти полезна
    със теб съм в търсенето и ... кураж.

    Поздрав и усмивка и благодаря за смеха.
  • Иронията понякога е по-възприемчива като похват, отколкото директното казване. Имаш и много свежо чувство за хумор. Поздравления, Даша
  • Благодаря Калин, прав си. Персонажът не може да съществува в реалността, но явлението, изцяло виртуално, на пръв поглед изглеждащо комично, може да подведе хора и да доведе до поредица от грешки, които пък от своя да породят страдания и болка на невинни хора. Нещо като в оная песен “Аз търся тебе, ти търсиш друг, но той търси друга, тя пък търси друг.» и настава една верига от недоразумения. И всичко това поради анонимността. Неприятно е, но е факт. Затова предпочетох да иронизирам.
  • Браво! Наистина си изключителна!
    Такава язвителност и ирония, поднесена по толкова ненатрапчив начин...

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...