> В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Христо Фотев (,,Предчувствие")
Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необратимо. Очите му са "широко затворени", за да не го разсейват подробностите от бита. И този бит, оскърбен от незачитането от страна на Негово Величество Вещателя, бавно го унищожава за отмъщение.
Поетът мизерства, защото поезията витае в сфери, на които са чужди материалното и изгодата. Намерú го, болен и гладен, подхвърлú му залък в замяна на предателство или подлост – и вече е мъртъв. Накарай го да се труди честно, но там, където не го влече сърцето – и после тържествувай над трупа му. И какво от това, че е останал един поет по-малко? Те са толкова много! Във всеки от нас дреме и бленува един поет. Имаме ли нужда от него? Какво, ако след смъртта му Вселената се свие с една билионна част, угасн ...