МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
18 июл. 2019 г., 09:32

Убийство на поет 

  Проза
317 2 8
3 мин за четене

           

В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти.                       Христо Фотев (,,Предчувствие")

 

  Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необратимо. Очите му са "широко затворени", за да не го разсейват подробностите от бита. И този бит, оскърбен от незачитането от страна на Негово Величество Вещателя, бавно го унищожава за отмъщение.

  Поетът мизерства, защото поезията витае в сфери, на които са чужди материалното и изгодата. Намерú го, болен и гладен, подхвърлú му залък в замяна на предателство или подлост – и вече е мъртъв. Накарай го да се труди честно, но там, където не го влече сърцето  – и после тържествувай над трупа му. И какво от това, че е останал един поет по-малко? Те са толкова много! Във всеки от нас дреме и бленува един поет. Имаме ли нужда от него? Какво, ако след смъртта му Вселената се свие с една билионна част, угасне една искрица нежност, не разцъфне едно цвете или се стопи една усмивка? Завистта, както и лудостта на света имат толкова много помагачи! А в битката за душата  най-често си сам. Разрушителното ентропийно начало дреме у всеки от нас. Колко по-лесно е да не му се съпротивляваме, да унищожаваме, вместо да градим, да се подчиним, вместо да въстанем, да сме подли, вместо достойни, да лъжем, вместо да казваме истината, да крадем, вместо да създаваме със собствени усилия. Така бързо и лесно далечните цели стават близки, а ние трупаме остатъци от чужди разбити съдби и градим състояние от чуждата болка. Колко трайно е натрупаното? Не е ли непосилна цената му – вечно да сме неспокойни и гузни: как и кога ще дойде разплатата и как да я предотвратим? И така незабележимо износваме душите си, остаряваме, а после сами умираме – стъпващи върху камари нещастие живи трупове. Във вечен страх – дали убитите в нас или извън нас няма да възкръснат някой ден и да ни потърсят сметка. И пак протягаме алчна ръка – отново да убиваме, защото ставаме зависими от чуждото щастие, самите ние сме щастливи, единствено ако го разрушаваме.  Нетърпим е за такива хора блясъкът на слънцето, защото прогонва сенките и полумрака – недоизказаното и прикритото. Нетърпима е красотата, защото означава хармония, а не хаос. Нетърпим е животът, защото единствено той може да се съпротивлява на разрушението. Но във Вселената има милиарди и милиарди слънца. И из нея странстват душите на мъртвите или убити поети и подхранват с живителна сила огнените им сърца. Мъртвите живеят в спомените ни и ни дават сила да продължим напред. И, в крайна сметка, мъртвите винаги възкръсват. Като Христос, защото с невинната си кръв са изкупили за нас слънчевите и ведри дни, които получаваме за утеха след житейските бури.  

 Толкова е лесно да убиеш поет. И толкова невъзможно!

 

 

27.10.2006

 

 

 

 

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Майсторе. Дано тази разсеяност от моя страна не е повлияла за тази оценъчна оскъдица на иначе съвсем сносния ми текст. Благодаря и за корекцията.
  • Права е Джерина. Цитатът трябва да е точен. За ,,Прдчувсетвие,, става дума.
  • Права си, Джерина. Грешката е моя, извинявам се. Дори и стихотворенията му не цитираме както трябва. Той пише: "с пет стъпки само ще падна в ужасената ти памет", аз бих го "редактирала": "с пет стъпки само ще падна в изкривената ти памет". Благодаря, SMooth.
  • Прекрасно поднесени мисли!
  • Прекрасно е, Мария, прекрасно! Само за мотото питам: не беше ли "в една дъждовна, тъмна нощ"?
  • Благодаря, Стойчо. Стихотворението ми за Левски не предизвика особен интерес, затова реших да пусна нещо за Христо Фотев. Той също има изключителен принос за свободата ни - тази на духа, като всеки български поет, оставил следа в съзнанието на хората. И заслужава да бъде почетен, независимо на коя дата. И ще го помним, въпреки че приживе държавата го съдеше за неплатени сметки за ток и го остави да мизерства и боледува.
  • Чудесно поднесена творба и точно навреме,макар и писана преди години!Та нали днес е роден Васил Левски-съвестта и жертвоготовността на националната ни памет! Един проповедник на свободата и достойнството на човека! Един Апостол, който все ще носим в сърцата си,но с чувството, че не сме достатъчно възвисени за подвига му!
    Да пишеш и отстояваш с поведението си всеки ред, всеки стих е също толкова себеотрицателно, защото малцина са тези които го могат и правят.
    Поздравления, Мария!
  • Благодаря, Мариана. Тъжни констатации с оптимистична нотка накрая. Но вярвам в това, което съм написала. Поетите не умират. В памет на Христо Фотев е. Годишнината от смъртта му е в края на месеца. Затова реших да го пусна сега.
Предложения
: ??:??