Бераз живееше от деветстотин години, но досега не беше чувал някой да иска да убие съседа си заради мушкато.
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобиколилите го, а по-умните отпиваха с усмивка от чашите си и си мълчаха.
- Бива ли такова нещо? – викна той и извади една кърпа, да обърше потта от зачервения си врат. – Мушкатото да ми препикае! Човешко ли е това? Няма морал, няма страх от Бога, няма...
- Ама ти видя ли го бе, Любо? – намеси се барманът, облегнат с лакти на тезгяха.
- Ами как да не съм го видял! – разпери ръце дебеланкото. – То няма нужда, то си личи. Кой друг ще ми пикае в мушкатото? Кой друг ще ми направи такъв извратен ном...
- Че ти пък за какво го гледаш това мушкато? – обади се някой от струпалите се.
Любо се извърна към него с изпепеляващ поглед.
- На Милка е. И цяла зима издържа навън. Отпред на двора стоеше, нищо му ням ...