5 min reading
Бераз живееше от деветстотин години, но досега не беше чувал някой да иска да убие съседа си заради мушкато.
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобиколилите го, а по-умните отпиваха с усмивка от чашите си и си мълчаха.
- Бива ли такова нещо? – викна той и извади една кърпа, да обърше потта от зачервения си врат. – Мушкатото да ми препикае! Човешко ли е това? Няма морал, няма страх от Бога, няма...
- Ама ти видя ли го бе, Любо? – намеси се барманът, облегнат с лакти на тезгяха.
- Ами как да не съм го видял! – разпери ръце дебеланкото. – То няма нужда, то си личи. Кой друг ще ми пикае в мушкатото? Кой друг ще ми направи такъв извратен ном...
- Че ти пък за какво го гледаш това мушкато? – обади се някой от струпалите се.
Любо се извърна към него с изпепеляващ поглед.
- На Милка е. И цяла зима издържа навън. Отпред на двора стоеше, нищо му ням ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up