Нощта отдавна бе спуснала черното си було. Студеният вятър бръснеше лицето на Горан, който се прибираше след работа. Вдигнал яката на шубата, си тананикаше, къде от студ, къде от задоволство, че утре ще ходи на лов. Обичаше лова! Това бе малкото, което си позволяваше. Доставяше му удоволствие да ходи в гората. Да стои до някое дърво, затаил дъх в очакване на дивеча. А когато се чуе шум и пропукване на пръчките под напора на някое диво прасе, тогава адреналинът се вдига на макс. Когато разказваше как е застрелял поредния си глиган, все се смееше и казваше на жена си, че е почти толкова хубаво, колкото когато правят любов. А при тези думи, тя - Надето, доволно върти глава и му се заканва с пръст за шегата.
Почти наближаваше дома си и леко се усмихна, сещайки се за сбирките след лова. Всички мъже около огнището, пийват си домашна ракийка и си разказват истории от миналото. Да, обичаше да ходи на лов! Това го освобождаваше по някакъв начин от натрупаните проблеми поне за ден и го зареждаше ...