- Миличка, моля те поеми един нов ученик! – помоли ме майка ми, докато вечеряхме. Тя беше частен учител по английски на току-що преместили се в Лондон семейства. Понякога ме моли аз да обучавам нейни ученици, ако ù се съберат много.
- Оф, мамо, пак ли? – запротестирах – Разбери, аз съм на 17 и искам да излизам с приятелите си. Освен всичко, нали сега плащаш за допълнителни часове за кандидатстването ми догодина. Не мога да ходя на училище, на уроци и да обучавам. Няма да имам никакво време за себе си.
- Е, хайде де. Моля те. Момчето е на твоята възраст, скоро се е преместило тук от Южна Корея. – примоли ми се милата ми майчица.
- Казах, НЕ! – скръстих ръце – Най-много да е отново някой глупак или зубър.
- Не го знам какъв е, но ако приемеш, освен парите от семейството му, аз ще ти давам още по 50 евро. – извади тайното си оръжие. Тя знае колко много обичам да пазарувам, но останах твърда.
- Не можеш да ме примамиш със 100 евро. Не се давам толкова лесно, мамо. – обясних ù аз.
- Добре д ...