Тя влезе в кабинета, огледа го внимателно и седна на стола. Личеше си, че е притеснена. Младия мъж зад бюрото се взря в нея. Погледът му беше дружелюбен, но делови и преценяващ. Умът му работеше като компютър .
Първо - бъдещата му клиентка беше жена около тридесетте. Възраст граничеща със старостта според схващанията на някои по-заможни мъже. Второ - не беше нищо особено. Още един минус за нея. Това включваше невзрачна фигура със съответно малки размери на бюст и дупе. Краката не бяха дълги, което не беше чудно при ниския й ръст. Отново минус след минус. Може би единственото положително бе, че е слаба. Все пак една дама около 100 кг. трудно би изглеждала перфектна. А той не беше Бог, а обикновен бизнесмен! Търговец, който се опитваше да превърне една стока, т.е. в случая дамата в перфектна и да я пласира т.е. предложи на пазара за брак . Резултата е повишаване на социалния й статус и нови материални придобивки. Любовта и щастието си бяха бонус и не зависеха от него. Той естествено не би го признал. Никога! Все пак имаше печеливша фирма, а не благотворително дружество за утеха и съчувствие.
- Ами аз... Видях обявата и реших да опитам. А и една приятелка ви препоръча. Тя се омъжи скоро, но е толкова доволна! На седмото небе е! Готова съм да платя колкото кажете.
- Е, аз си нямам приятел...
Той се опита да си предаде учуден вид, макар че вътрешно изобщо не беше изненадан. При този външен вид, а май нямаше и дар слово. Предстоеше много работа. Щеше да й вземе добри пари.
- Обичате ли да четете?
Тя го изгледа учудена. Явно не беше очаквала такъв въпрос.
- Книги обичате ли?
Още един минус отбеляза си: „Не е схватлива”.
- Да, обичам да чета любовни романи, но все нямам време. Нали разбирате работа, домашни ангажименти...
И тя започна да разказва за себе си. Той слушаше внимателно. Щеше да я научи как да се измъква от неудобни въпроси и да изглежда интелигентна, използвайки няколко банални фрази. Естествено щяха да наблегнат на пластичните операции. Мъжете по-лесно прощаваха на красивите жени. Щеше да я отучи да се изчервява, да показва емоциите си и да бъде себе си. А в това беше тайната! Тя трябваше да стане перфектна. Е, почти...
- Ами така няма ли да съм скучна ако съм съгласна с всичко, което той иска?
- Скъпа, винаги може да му се противиш, но само временно. Щом мъжът се чувства „победител” ще е доволен. Важен е резултата.
Тя кимна покорно и разбиращо.
След три месеца си тръгна перфектна! Скоро прочете във вестниците за скъпата й сватба със заможен мъж. Разгледа снимките им. Стори му се малко тъжна. Е, щастието си беше до късмет, а той не бе магьосник! Тя щеше да се приспособи и да заживее като другите перфектен семеен живот.
След около година нахлу в кабинета му. Беше като ураган. С перфектен външен вид, но очите й горяха. Съзря в тях лудост.
- Ще експлодирам! Не издържам така! – първите й думи потвърдиха правилната му преценка.
- Какво се е случило? Седни спокойно и ми разкажи. – предложи с дружелюбен, но делови тон. Взираше се в нея преценяващо.
- Не мога да бъда себе си! Не мога да крещя, да плача, да се смея, да приказвам каквото си искам... дори това да са само глупости! Не издържам този заробващ семеен живот. Не харесвам моя съпруг и всичко в него ме дразни. Безкрайното му самолюбие, снобско мислене ...
И тя започна да разказва за брака си. Той я слушаше с половин ухо. Вече имаше лек за нейния проблем. Прекъсна я.
- Имаме курсове за перфектния развод. Ще ви свържем с високо квалифицирани адвокати. Ще станете богата жена.Трябва да се запишете, но ще ви струва по-скъпо.
Тя извика от изненада:
- Но защо не ме предупредихте още в началото?
Той се прокашля леко смутен:
- Ами тези курсове не се рекламират. Все пак училището за перфектни дами трябва да е печеливш бизнес. А сама знаете, че перфектни хора няма...
По идея на Петър1 /Петър Димитров/
https://otkrovenia.com/bg/proza/novata-moda-3#comments
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Голяма усмивка и от мен за теб!