troia (Катя Иванова)
133 3957
27.07.2019 г., 0:47 ч.

Училище за перфектни дами 

  Проза » Разкази
807 5 17
6 мин за четене

 

 

Тя влезе в кабинета, огледа го внимателно  и седна на стола. Личеше си, че е притеснена. Младия мъж зад бюрото се взря в нея. Погледът му беше дружелюбен, но делови и  преценяващ. Умът му работеше като компютър .

Първо - бъдещата му клиентка беше жена  около тридесетте. Възраст граничеща със старостта според схващанията на някои по-заможни мъже.  Второ - не беше нищо особено. Още един минус за нея.  Това включваше невзрачна  фигура със съответно малки размери на бюст и дупе. Краката не бяха дълги, което не беше чудно  при ниския й ръст. Отново минус след минус. Може би единственото положително бе, че е слаба. Все пак една дама около 100 кг. трудно би изглеждала перфектна.  А  той не беше Бог, а обикновен бизнесмен! Търговец,  който се опитваше да превърне една стока, т.е. в случая дамата  в перфектна и да я пласира т.е. предложи на пазара за брак . Резултата е повишаване на социалния й статус и нови материални придобивки. Любовта и щастието си бяха бонус и не зависеха  от него. Той естествено не би го признал. Никога! Все пак имаше печеливша фирма, а не благотворително дружество за утеха и съчувствие.

 

 - Ами аз... Видях обявата и реших да опитам. А и една приятелка ви препоръча. Тя се омъжи скоро, но е толкова доволна! На седмото небе е! Готова съм да платя колкото кажете.

 - Е, аз си нямам приятел...

 

Той се опита да си предаде учуден вид, макар че вътрешно изобщо не беше изненадан. При този външен вид, а май нямаше и дар слово. Предстоеше много работа. Щеше да й вземе добри пари.

 

 - Обичате ли да четете?

 

Тя го изгледа учудена. Явно не беше очаквала такъв въпрос.

 

 - Книги обичате ли?

 

Още един минус отбеляза си: „Не е схватлива”.

 

 - Да, обичам да чета любовни романи, но все нямам време. Нали разбирате работа, домашни ангажименти...

 

И  тя започна да разказва за себе си. Той слушаше внимателно. Щеше да я научи как да се измъква от неудобни въпроси и да изглежда интелигентна,  използвайки няколко банални  фрази. Естествено щяха да наблегнат на пластичните операции. Мъжете по-лесно прощаваха  на красивите жени. Щеше да я отучи да се изчервява, да показва емоциите си и да  бъде себе си. А в това беше тайната! Тя трябваше да стане перфектна. Е, почти...

 

 - Ами така няма ли да съм скучна ако съм съгласна с всичко, което той иска?

 - Скъпа,  винаги може да му се противиш, но само временно. Щом мъжът  се чувства „победител” ще е доволен. Важен е резултата.

 

Тя кимна  покорно и разбиращо.

След три месеца  си тръгна перфектна! Скоро прочете във вестниците за скъпата й сватба със заможен мъж. Разгледа снимките им. Стори му се  малко тъжна. Е, щастието си беше до късмет, а той не бе магьосник!  Тя щеше да се приспособи и да заживее като другите перфектен семеен живот.

 

След около година нахлу в кабинета му. Беше като ураган. С перфектен външен вид, но очите й горяха. Съзря в тях лудост.

 

 - Ще експлодирам! Не издържам така! – първите й думи потвърдиха правилната му преценка.

 

 - Какво се е случило? Седни спокойно и ми разкажи. – предложи с дружелюбен, но делови тон. Взираше се в нея преценяващо.

 

 - Не мога да бъда себе си! Не мога да крещя, да плача, да се смея, да приказвам каквото си искам... дори това да са само глупости! Не издържам този заробващ семеен живот. Не харесвам моя съпруг  и  всичко в него ме дразни. Безкрайното му самолюбие, снобско мислене ...

 

И тя започна да разказва за брака си. Той я слушаше с половин ухо. Вече имаше лек за нейния проблем. Прекъсна я.

 

 - Имаме курсове за перфектния развод.  Ще ви свържем с високо квалифицирани адвокати. Ще станете богата жена.Трябва да се запишете, но ще ви струва по-скъпо.

Тя  извика от изненада:

 

 - Но защо не ме предупредихте още в началото?

 

Той се прокашля леко смутен:

 

 -  Ами тези курсове не се рекламират. Все пак училището за перфектни дами трябва да е печеливш бизнес.  А сама знаете, че перфектни хора няма...

 

 

 

 

 

 

По идея на Петър1 /Петър Димитров/

 

https://otkrovenia.com/bg/proza/novata-moda-3#comments

© Катя Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласна съм с всички мъдреци. За съжаление техните разсъждения са винаги верни и вечни. Все едно хората не се развиваме и не поумняваме. Благодаря ти.
    Голяма усмивка и от мен за теб!
  • Прав е бил мъдреца Еклисиаст: " Който трупа знание трупа и печал" Познаието е ключът за щастие! Знанието е просто ориентир за бизнес! Нали! Много обичам на твоята страничка ! Усмиииих!
  • Здравей, Ани! Историята ми е доказателство, че без курсове не може. Все ще влязат в работа. А героинята ми е богата и перфектна т.е. вече идеална. Може да си лежи под някоя палма на Малдивите до някой перфектен и понякога за разнообразие да си чете любовно романче.
    Благодаря ти за интересния коментар. Приятна вечер, Ани!
  • Без курсове нищо не става - ни ред да напишеш, ни тоалет да си избереш, ни подходящ кръг от приятелки перфекционистки, да участваш в конкурс пък да не говорим . То като се замисли човек, децата още от малки, с тези перфекциозни родители почват да ги посещават - курс по математика, курс по информатика, курс по рисуване. Ама що? Щото накрая да попаднат в ръцете на един дето и грам курс не е посещавал, понеже е бил зает от ранно детство да брои първо стотинки, после... после ви е ясно. Но пък продължиш ли с курсовете и четенето на любовни романи, такъв един го слагаш в джоба си, та пушек се вдига, т.е ти се слагаш в джоба му. . Да е ходил на курсове в края на краищата и той. Кой му е крив, че едни пари не може да опази от перфекционистка. Та, лирическата ти да се огледа и за други курсове, както и да започне усърдно да чете любовни романи.
  • Аластор, точно затова трябва да го напишеш. Друго си е когато човек разказва от личен опит. А може да напишеш Училище за перфектни мъже.
    Сега ме зачовърка коя ли е тази поетеса?! Явно е талантлива, а и ти умееш да мотивираш.
    Съветвам те да си поиграеш малко с огъня.
  • Кате, това "Училище за перфектни дами" направо плаче да напиша "Училище за перфектни поетеси".
    Единственото което ме възпира е, че и последната която поощрявах да не се отказва и да продължава да пише вече издаде втора стихосбирка, че и цял роман е подготвила за редакция.
    Май е по добре да не си играя с огъня...
  • Блу, телефони за връзка не зная, но предполагам, че в нета има подобни оферти. Понеже съм перфектна и неповторима не съм търсила. Предполагам, че и при теб е така. Сигурно питаш за някоя приятелка или близък. Наистина на какво ли не са способни хората за едната любов!
    Поздрави!
  • Мъже, заради вас жените са готови на какво ли не, дори да станат перфектни. Поне за известно време - докато ролята ги изтощи. Прав е Джон за гърнето и похлупака.
    И все пак, Кате, някакви координати на агенциите/и двете/?
  • Добро утро, Джон! Развесели ме с това, че ти напомням на хипитата. Благодаря ти за интересния коментар. И съм напълно съгласна с извода за гърнето и похлупака. Само ще вмъкна, че умните хора не винаги се ценят. Някои си търсят по- прости за половинки, за да могат да ги командват.
    Хубав ден ти желая!
    Привет, Пешо! Предположих, че може да има разминаване в образите, но това е нормално. Ти реално познаваш такива хора, а аз не. Движа се в по-обикновена среда на не перфектни. Все пак вече се делим на бедни и богати, а перфектността /за тази която пиша/ изисква доста средства. Надявам се тези, които търсят любовта наистина да я намерят без да жертват своето собствено Аз. Благодаря ти отново за идеята!
    Поздрави!
  • Катя, ти си развила идеята с доста силно присъствие на своето въображение. Аз само посочих, а ти си изградила и образи. Поздравления, за тези донякъде гротескни образи. Но аз имах предвид реални хора, хора с душа и сърце, които могат да обичат силно и дълбоко. Просто са закъснели, или още не е дошло времето. Тук е малката разлика между моя и твоя текст: аз искам тези жени да открият сърцето си за любовта, и да не се плашат повече от нея. Благодаря ти!
  • Катя, ти ми напомняш за хипитата навремето, дето правеха любов, а не война, пък после повечето станаха костюмари. Дъщерята навремето растеше голяма красавица, ама като дойде детската лекарка каза - 'Само като си отвориш устата и разбирам колко си малка' Животът поддържа баланса и една страхотна красавица със силикон за примерно 10 000 лева задължително върви с мисловната дейност на нивото на 'zdr ko pr' , a другата истина е, че с една умна жена можеш да направиш много повече невероятни и незабравими глупости Визията привлича, но не задържа Ако визията е самоцел, съдържанието е нулево, резултатът - също; .. ако визията е средство, все пак има някакво спасение при достигане на целта, ...ако визията е на естествено ниво, можеш спокойно да преживееш няколко живота в мир и любов с притежателката й Амииии - кой каквото търси - това намира, дето казват - търкулнали се гърнето и си намерило похлупак
  • Здравей, Аластор! Оказа се, че плажът не пречел на умствената дейност. Лежиш си и за разнообразие ти хрумва я приказка, я разказче. Мисля, че се получи интересно, защото темата я разнищихме от мъжка и женска гледна точка. Ако бъдем честни има и перфектни мъже, но тях ще уважим друг път. Така де, да няма пренебрегнати. Благодаря ти. Винаги ме подкрепяш. Приятна вечер!
    Здравей, Пламен! Май съветите на майките и бабите вече не важат. Те са живели в други времена, когато модата силикон отпред и силикон отзад,, големи нацупени устни и буйни изкуствени къдри не е съществувала. Чак ми е смешно, но това се налага като еталон. Вече крушите нямат нищо общо с дървото, а поемат по свой път. Важна е визията, а не съдържанието. Благодаря ти. Поздрави!
  • Интересна екстраполоация на темата В реалния живот това се върши от майката, тъщата, бабата, които с удоволствие и безплатно формират бъдещето на момичетата си.по свой образ и подобие, ведно с неосъществените си мечти. Главното е да се формира нагласата на ума, с която се компенсират много други изкуствени неща, включително и силиконовите добавки. Във всички случаи по този метод крушата не пада много по - далеч от дървото (което не е перфектно, но не е задължително да е лошо, ... а и е по - естествено)
  • Мислех, че ходиш на плаж, а ти явно си ходила на "Училище за перфектни разказвачки". С удоволствие прочетох "идеята" на Петър, която без да омаловажавам е образец на безпристрастно излагане на фактите като черно-бяла снимка, а при теб има страст и цветна снимки на превръщането на "какавидата" в "елегантна пеперуда", която накрая открива истинската си същност

    Специални благодарности за разказа който ме "разхлади" в жегата
  • Краси, благодаря ти! Вече за всичко се плаща. За да си "съвършен" също.
    Поздрави, Марианка! Щом има търсене има и предлагане.
    Здравей, Лиа! Ами те съвременните бизнесмени са такива. Правят от нищо-нещо и печелят. И ми е трудно да възприема как някои хора се обезобразяват, за да станат по-красиви. Съгласна съм с теб. Живи същества сме, а в това че сме различни ни е чара. Поздрави и на теб, Лиа!
  • Човекът не може да стане предмет, дори и да се опакова, рано или късно онова, което го прави повече от "кукла на конци", и неодушевено притежание избива в една или друга посока. "Голям търговец" е героят. А пластичните операции за мен винаги са били начин, човек да стане малко по - нормален, а не идеален. Ала сме хора и не сме перфектни, а просто живи същества. Поздрави,Кате!
  • Много хубаво продължение на идеята на Петър... Хареса ми! Точно така се прави бизнес - от хора, които не са на себе си!!
Предложения
: ??:??