Не можете да си представите през какви жестоки премеждия преминава битието на една най-обикновена светеща крушка. Ние сме толкова недооценени, толкова пренебрегвани, всички ни мислят за нищожна вещ, която всеки би трябвало да притежава в дома си. Но това, че на един простосмъртен човек не му дреме за това как вижда предметите в нощта не би трябвало да ни осъжда на тази съдба – а именно забрава, безхаберие, занемареност. Не бива човек да не се грижи за вещите си, той трябва да ги почита и разбира, да служа на тях, както и те на него. Поне така мисля аз.
Аз съм специална крушка. Аз съм горд собственик на огромен стъклен полилей, който пречупва светлината ми през най-различни ъгли и украсява палещото ми сърце с продълговати бляскави капки. Поставена съм на пост на най-специалното място – тъкмо дневната и оживявам лицата на хората, минавайки под мен с жълтеникавата си слънчева светлина. Всъщност слънцето е мой съперник, ако го нямаше него аз щях да внасям сияние през цялото денонощие и вси ...