Уважаема Наталия Сергеевна!

         Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна,  да имаме еднакви куфари, които неволно сме разменили при моето слизане на гарата в Красноярск. Видях адреса Ви, пришит на картонче от вътрешната страна на куфара Ви. Моля да ме извините, че бърках в него, но той така или иначе не бе заключен, а и аз все още го смятах за мой, когато го отварях. Слава Богу, че все пак намерих адреса Ви, и ще може всеки един от нас да си върне багажа.

         Вероятно Вие, Наталия Сергеевна, вече също сте разбрала за нелепата размяна. Може би преди мен дори? Все пак Вие останахте в купето продължавайки пътуването си за Иркутск. Навярно нещо Ви е дотрябвало и сте отворила моя куфар. Представям си колко изненадана сте била. Да, знам... Не толкова от мръсните ми мъжки дрехи, колкото от онези две плюшени мечета Мишка в багажа. Подарък са за дъщерите ми Оленка и Дашка. За спомен от Москва и Олимпиадата. Знам какво си мислите, Наталия Сергеевна. Да, аз съм един долен лъжец. Излъгах Ви, че съм ерген. Точно за това бързам да Ви пиша. Моля Ви, умолявам Ви, скъпа Наталия Сергеевна, съпругата ми не бива да научава за нашия мимолетен флирт по време на тридневното ни пътуване от Москва! Тя е бременна в осмия месец и всяко вълнение е противопоказно. Освен това е и много ревнива, а баща ѝ е военен, при това твърде избухлив. Ето поради всичките тези причини аз отклонявах всичките Ви молби за размяна на адресите за кореспонденция. За зла беда и моят адрес е върху онова пришито картонче в онзи мукавен сандък от проклетия Тулски куфарен завод! Ако не беше там, може би всичко щеше да е различно.

        Мразете ме, ругайте ме, проклинайте ме, Наталия Сергеевна, но за нищо на света не пишете писмо на този адрес, или не изпращайте багажа ми от свое име! Опазил ме Бог пък да дойдете лично! Това ще съсипе не само брака ми, но и живота на две невръстни момиченца, както и на едно неродено още момченце! Какво са виновни те за слабостта на баща им?  Какво е виновен и баща им, че се подаде на изкушението, което Вие му предоставихте? Какво е виновен той, т.е. аз, че случайността ни събра в едно тясно спално купе за цели три дни и две нощи на Транссибирската железопътна линия?! При това Вашето фриволно държание на актриса съвсем размъти разсъдъка ми. Първо вицовете и намеците Ви със сексуален подтекст, после онези уж небрежни докосвания, а и водката, която ми наливахте през цялото пътуване...  Няма на света мъж, Наталия Сергеевна, който да не се възползва от такава ситуация. Още повече, ако той не е докосвал жена от четири месеца...

         Виновен съм и за това, че Ви излъгах, че съм военен летец. Със сигурност вече сте намерила в багажа ми записките от летния квалификационен курс по счетоводство в МГУ. Да, аз съм един обикновен счетоводител. Коя актриса с несравнима красота като Вашата би обърнала внимание на такъв? Мухльо някакъв с подвижни ръкави на лактите! Когато Вие се представихте за театрална актриса, как можех аз да Ви кажа, че по цял ден пресмятам разходите за картофи и моркови на детските градини в Трети Красноярски район? Нямаше как да го направя. Затова на мига се превърнах във военен летец, герой от войната в Афганистан, връщащ се за кратък отпуск при своите родители. Затова и не Ви дадох адреса си. Излъгах Ви, че другата седмица пътувам отново за Кабул и към ужасите на войната... Вече сигурно сте ми бясна. Знам, че точно тази моя лъжа е събудила любопитството Ви и желанието Ви да ме имате. Всъщност затова и излъгах. Да, но ако трябва да сме честни, Вие, скъпа Наталия Сергеевна, ме излъгахте първа! Вече знам, че не сте актриса, и че не пътувате за Иркутск, за да започнете работа в Театъра на народната драма. Да, куфарите крият нашите тайни, и за зла ирония понякога ги разкриват на неподходящите хора... Не само моята тайна, но и Вашата. Не Ви се сърдя. Може ли един обикновен счетоводител, представящ се за военен пилот, да се сърди на една обикновена начална учителка, мечтаеща и представяща се за актриса? Не, разбира се. Военен летец е моят тъст, онзи сприхавият, който цял живот ме е гледал с презрение. За три дни аз бях като него. Пораснаха ми криле, както се казва. Успях да вляза в роля, разказвах неговите истории, говорех на неговия език. И бях щастлив! Макар и само за три дни не бях онзи неудачник с дървеното сметало и налакътниците, а истински орел... Само с алкохола не успях да се справя съвсем като него. Аз почти не пия, драга Наталия Сергеевна. Вашият попътен кашон с водка, а и онези четирите допълнителни бутилки, които слязох да купя на гарата в Барабинск, признавам ми дойдоха малко в повече. Но така ми се искаше да бъда на висотата на съветския военен летец! Той може не само да лети и да побеждава в бой, но и да са весели и пие не по-малко добре. Надявам се, че успях, и че не се изложих. Казвам всичко това, защото напълно Ви разбирам, че и Вие сте се чувствала прекрасно, вживявайки се в ролята на актриса, разказвайки за ролите си в театъра, за бъдещите си творчески планове, за киното, за филмите, в които мечтаете да се снимате, за познанството Ви с Володя Висоцки. Бог да прости душата му! Как нелепо си отиде човекът. Не посмях да Ви кажа, че тази пролет през април той гостува в Дома на културата в Красноярск. Все пак Вие вече знаехте, че по това време съм разгонвал антиправителствените демонстрации в Кабул с ниски полети на моя МиГ. Истината е, че със съпругата ми Настя бяхме на третия ред на концерта на Висоцки. Забележителен артист и бард! И когато разбрах, че сте го познавала лично, не бях на себе си от радост. Може би тогава ми се отвори и глътка и запасите Ви с водка бързо тръгнаха към изчерпване. Затова и слязох в Барабинск, да ги възстановя. Колко смешно се получи тогава. Не бях преценил времето и опашката за алкохол. Влакът бавно потегляше, аз тичах след него, здраво стиснал четирите бутилки в ръце и не знаех как да се хвана за дръжката на вратата и да отскоча. А в това време Вие, Наталия Сергеевна, крещяхте от прозореца „Давай, Альоша, можеш да скочиш и без ръце! Ти си орел, Альоша! Можеш да литнеш! Давай!“ Добре, че кондукторът бе на вратата, че пое бутилките и аз успях да се хвана и отскоча в последния момент. А в купето Вие ме посрещнахте като герой! Хвърлихте се на врата ми и ме разцелувахте страстно. Ех... А как се любихме после. Показахте ми такива неща, които моята Настенка никога... Е, както и да е.

        Простете ми, уважаема Наталия Сергеевна! Спомних си, стана ми едно такова хубаво и затова се отплеснах. По същество. Изпращам куфара Ви на дадения в картончето адрес. Ще помоля да направите същото и с моя куфар. Имам една голяма молба. Помолете някой Ваш познат мъж да изпрати багажа ми от свое име. Първите  думи на жена ми, когато се прибрах у дома, бяха „С кого пътува в едно купе?“ Женска интуиция ли, що ли? Не можех да ѝ   кажа за Вас. Излъгах я, че съм пътувал с мъж, началник на смяна в Машиностроителния завод в Иркутск. И сега ще се получи доста конфузно, ако получа куфара си от една непозната жена. Затова намерете някой мъж и ако трябва, му платете, за да изпрати куфара ми! За всички тези разходи прилагам в писмото си и тези 100 рубли. Не, не казвайте, че са много и че са почти колкото едномесечната Ви заплата. Все пак Вие носехте толкова много и водка, и икра, и хайвер...

          И една последна молба, скъпа  Наталия Сергеевна – Когато изпратите куфара ми, скъсайте адреса ми, скъсайте и това писмо, изгорете го, забравете моето име, забравете случилото се във влака за Владивосток! Моля Ви! Умолявам Ви! Заклевам Ви, Наташа!

С уважение: Алексей Леонидович Егоров

29.08.1980

Красноярск

* * *