В основата на нещата

      Числата 0 и 1 са най-странните и загадъчни числа в математиката. Изкушавам се да кажа, че те всъщност не са никакви числа. Но как да ги наричаме тогава? Може би интегратори?! Да бих могъл да се свържа с духа на великия Готфрид Лайбниц, бих му задал един-единствен въпрос - какво разбира той под тези две абсурдни числа?        

      Едно от основните свойства на числото 1 е неговата неделимост на по-малки от него цели числа. Сякаш 1 символизира Бог, който е неделим. Символизира всичкостта като една свръхнеделимост. Но забележете, че и атомът на Демокрит (а не съвременният атом) е също неделим (всъщност атом означава неделим). Сиреч най-голямото и най-малкото във вселената са еднакво неделими. Числото 0, обаче, се дели на всяко друго число. То е непрестанно разпиляващата се същност. Бих казал дори, че 0 е свръхбързо сублимираща същност.  Сублимацията на 0 е толкова скоростна, че добавяйки 0 към всяко друго число ние не можем да променим това число, защото онова, което би могло да го промени вече е сублимирало. Интересно е тогава в какъв "съд" трябва да съхраняваме 0, за да прекратим нейната сублимация?    

      Друго много неочаквано свойство на 0 е четността на това число. Да ви припомня, че четни числа наричаме онези, които се делят на числото 2. А числото 0 се дели на всяко друго число, а значи толкова повече се дели и само на 2. Следователно 0 е наистина четно число. Това изглежда парадоксално. Числото 1, обаче, в противовес на 0, е вече нечетно. Странно, нали! Медитирайте върху четността на нулата и нечетността на единицата.  Подобна медитация ще ви доближи рязко до границата на онова, което Лао Дзъ нарече Великата празнота!
      И ето, че с вас се доближихме до Парадокса на парадоксите. Безкрайността и нулата си приличат. Те са нещо като като сиамски близнаци, но същевременно са и антиблизнаци. Защото безкрайността също е четна като нулата. Четна е, защото ако разделите безкрайност на 2, то вие отново ще получите безкрайност, така както ако разделите 0 на 2 получавате 0.      
       Дотук онагледихме твърдението, че безкрайност и нула са като сиамски близнаци. Но защо те са и като антиблизнаци? В това ще се убедите разделяйки нечетното число 1 на безкрайност. Резултатът от това деление е четното число 0. А сега да разделим нечетното число 1 на четното число 0. Тогава ще получим четното число безкрайност. Налице е удивителна дуалност между безкрайномалкото и безкрайноголямото.         

        Уважаеми читатели, равенството a + 0 = a ни учи, че числото 0 реализира алтруистичен неутралитет, защото не променя числата, към които бива добавяно. От друга страна безкрайността реализира егоистичен неутралитет, защото не се променя (остава си безкрайност), когато към нея добавяме друго число.         

         Има и още нещо удивително. То касае числото 1 и поразителното му генериращо свойство. Защото 1 последователно събирано със себе си ражда всички ненулеви цели числа. Другояче казано, числата могат да бъдат разглеждани като степени на авторефлексията на 1:   2 = 1 + 1, 3 = 1 + 1 + 1, 4 = 1 + 1 + 1 + 1, etc.    Откъдето:   2 = 1 + 1, 3 = 2 + 1, etc.   Или, както казва Лао Дзъ: "1 ражда 2, 2 ражда 3, 3 ражда мириадите неща...!"         

          Докато четността означава възможност за повторение, възможност за възкресение и следователно възвръщане към живота, то нечетността реализира финален миг на необратимост и следователно преход към смъртта. Следователно числото 0 покровителства живота, докато числото 1 участва в сценариите на смъртта. Нека си припомним тук Закона за големите числа на Якоб Бернули, съгласно който при много голям брой случайни хвърляния на една и съща монета броят на падналите се ези и тура върви към изравняване. Тук виждаме, че Закона за големите числа е фундаментален механизъм, чрез който във вселената се генерира четност.