15 may 2008, 16:24

В паяжина от мисли

  Prosa » Otros
1.3K 1 2

В един-единствен миг, покриващ призмата на хиляди събития; застинали във черна самота; завинаги отрекли смисъла и собствената си съдба - разтичаща се... бавно като смърт, кротко полегнала върху ритмичното примигване на живото-поддържаща система... Онези бавни керемидени събития, които помним за цял живот, които ни променят завинаги... разпръскват се от любовта ни Към... някого, нещо, дните, в които всъщност не сме себе си, а сме смехотворна смесица от спомените на някой друг за нас самите. Загръщаме се със завивка от съшити едно за друго есенни листа; поливаме ги с капчици кристална роса, които се чупят в нас; превръщат се в прашинки; носени от вятъра към Нищото; чувствата ни... ледено покрити от представа за настъпващата зима; никога не ще забравим времето, когато себе си обичахме; с хищнически погледи, които впивахме един в друг... и го знаехме и го разбирахме и най-вече го отричахме; и го изгубихме като недорисувана картина, пропита с акварелни чувства и тъга... защото знаехме какво ни струваше; защото нямахме какво да губим; защото пеехме, обичахме, проклинахме; защото вярвахме, че сме единствени... туп-туп-туп; някой силно потропва по външната страна на съзнанието ми... време е да се разплета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...