7 mar 2016, 18:22

В себе си

  Prosa » Otros
905 0 1
1 мин за четене

Тихо стъпвам по тесните улички на града сама със себе си, незнайна с мислите си, непозната в нощта. В среднощна самота светът се пренарежда, ухае и отпуска, пластове от мен се смъкват, ненужни маски, роли - откраднат миг със себе си без посредник и криви огледала. Рея се като облак, рея се като дъжд, като оголен лист, танцуващ волно с вятъра, без начало и без край. Без отражения, без добавки и без капани, без лепкави мисли, без чужди рани, болки и вихъра на това и онова. Светът заспал е в чудна тишина и само птичата песен ме пронизва с любовната си стрела.
Колко е хубаво да влезеш в себе си, да приседнеш кротко при себе си-приятел при приятел, любим при любим. Колко е хубаво да издърпаш сам себе си от блатната вода и да намериш своята котва, пристана на собствената си душа. Колко е хубаво да си в къщата си господар! Промъквам се тихо през процепа на две дихания и щом прекрача прага, над мен се спуска топъл детски плащ. Не смея да помръдна и заставам неподвижно в стая с люлякови клонки и вишнев цвят. Там, под прага скрити са съкровища, прашники-вселени, под шума е скрита тишината, а под нея звука. Колко е хубаво да обиколиш тялото си надлъж и нашир, пускам дъха си като въжена стълба и се гмурвам на дъното, за да изкарам потънали съкровища. Пускам се по фунията на тишината и увисвам в безвремието. В себе си влизам без да бързам, като в борова горичка с мирис на иглички и смола. В себе си влизам като в градина с благоуханни рози и свежа, зелена трева.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Създава се настроението, което авторът е имал в даден момент... импресия (или отпечатък) на моментното авторово настроение... но само толкова. Ако бяхме видели повече такива откъси, като пачуърк на живота, може би би било по-ценно и значещо... Но това са само мисли на един от много коментиращи... не е непременно нещо, в което трябва да се вслушаш или замислиш. .

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...