7 мар. 2016 г., 18:22

В себе си

903 0 1
1 мин за четене

Тихо стъпвам по тесните улички на града сама със себе си, незнайна с мислите си, непозната в нощта. В среднощна самота светът се пренарежда, ухае и отпуска, пластове от мен се смъкват, ненужни маски, роли - откраднат миг със себе си без посредник и криви огледала. Рея се като облак, рея се като дъжд, като оголен лист, танцуващ волно с вятъра, без начало и без край. Без отражения, без добавки и без капани, без лепкави мисли, без чужди рани, болки и вихъра на това и онова. Светът заспал е в чудна тишина и само птичата песен ме пронизва с любовната си стрела.
Колко е хубаво да влезеш в себе си, да приседнеш кротко при себе си-приятел при приятел, любим при любим. Колко е хубаво да издърпаш сам себе си от блатната вода и да намериш своята котва, пристана на собствената си душа. Колко е хубаво да си в къщата си господар! Промъквам се тихо през процепа на две дихания и щом прекрача прага, над мен се спуска топъл детски плащ. Не смея да помръдна и заставам неподвижно в стая с люлякови клонки и вишнев цвят. Там, под прага скрити са съкровища, прашники-вселени, под шума е скрита тишината, а под нея звука. Колко е хубаво да обиколиш тялото си надлъж и нашир, пускам дъха си като въжена стълба и се гмурвам на дъното, за да изкарам потънали съкровища. Пускам се по фунията на тишината и увисвам в безвремието. В себе си влизам без да бързам, като в борова горичка с мирис на иглички и смола. В себе си влизам като в градина с благоуханни рози и свежа, зелена трева.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Създава се настроението, което авторът е имал в даден момент... импресия (или отпечатък) на моментното авторово настроение... но само толкова. Ако бяхме видели повече такива откъси, като пачуърк на живота, може би би било по-ценно и значещо... Но това са само мисли на един от много коментиращи... не е непременно нещо, в което трябва да се вслушаш или замислиш. .

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...