Започвам отначало. Дано този път се получи. Та така, както вече споменах, чудех се дали някой от нас познава себе си, дали вижда света такъв, какъвто е. Чудя се дори, дали си знаем истинските имена. Аз не зная нищо за себе си, но познавам двама човека, които за съжаление се познават и виждат всичко, защото не са като нас, „нормалните”. Ние гледаме, но не виждаме. Нека ви разкажа малко за тях…
Тя пое дълбоко дъх и се събуди. Отвори очи и се огледа. Нещо не беше наред, животът отново минаваше, сякаш с проблясъци, между които беше пълно със забрава.
Осъзна, че се намира в собствената си стая, но беше заспала на пода. Все пак беше добре, като се има в предвид, че не помнеше нищо от снощи. След като стана, усети последиците от спането на пода, а именно доста силните болки във врата. Игнорирайки ги, както беше свикнала да прави с болките, се запъти към кухнята за сутрешната доза кафе. Малко по-късно се озова на балкона с чаша кафе в ръка, но сякаш нещо липсваше. Мамка му! Пак нямаше цигари. ...