Срещнах Руди в ресторант за бързо храненe - Subway. Руди си падаше малко грубоват- и лицето му едно такова голямо с изпъкнало чело и широка челюст и тялото му - не знам защо ми приличаше на месар. Сигурност в главата ми месарите имат голямо, отпуснато туловище, увиснали рамене и ръце с големи длани. Като се замисля, това повече мяза на горила, но нека пък да го наречем месар и дано всеки месар, който някога прочете тези редове прости на въображението ми и моите бръщолевици.
Руди беше на двайсетина години, на колкото бях тогава и аз. Работеше зад тезгяха. Много не го биваше да прави сандвичи. Има някои принципи за правенето на успешен сандвич, на които няма да се спирам тук. Все пак, ако тези принципи се спазват тогава шансовете за успех са много големи, освен ако някой прегладнял клиент не прекали и не си поръча допълнително много зеленчуци. Тогава дори и сандвич, сътворен според най-правилните принципи не би се затворил и съдържанието му ще изпада навън, което, разбира се е срам и поз ...