С Вени се знаем отдавна. Правеше ремонт на панелния си апартамент в Младост и майсторът, наш общ познат, ме викна да му помагам. Малкото жилище беше спретнато и чисто, но вече поуморено и се нуждаеше от освежаване. Основното обзавеждане, това бяха книги, които тежаха на всички рафтове, шкафове и етажерки. Книги всякакви – технически, чуждестранни, учебници и тук-там някоя художествена класика. Стопанката беше дребна, слаба и енергична жена, която, ако имаше как, би свършила всичката работа на света. Запретнала ръкави и крачоли, тя силно недоволстваше, когато се опитвахме да възпрем трудовия ù ентусиазъм. Гребенът не успяваше да удържи мирно късата ù прошарена коса. Припряният ù, леко дрезгав глас, се носеше като ехо от помещение на помещение. А готвеше вкусно – всеки ден на обяд имахме възможност да се уверим в това!
Без време останала вдовица, тя беше поела грижата по отглеждането на двамата си синове. Да пораснат, да ги изучи, да им намери работа… Да ги ожени ù беше по-трудно. И двам ...