Вени

       С Вени се знаем отдавна. Правеше ремонт на панелния си апартамент в Младост и майсторът, наш общ познат, ме викна да му помагам. Малкото жилище беше спретнато и чисто, но вече поуморено и се нуждаеше от освежаване. Основното обзавеждане, това бяха книги, които тежаха на всички рафтове, шкафове и етажерки. Книги всякакви – технически, чуждестранни, учебници и тук-там някоя художествена класика. Стопанката беше дребна, слаба и енергична жена, която, ако имаше как, би свършила всичката работа на света. Запретнала ръкави и крачоли, тя силно недоволстваше, когато се опитвахме да възпрем трудовия ù ентусиазъм. Гребенът не успяваше да удържи мирно късата ù прошарена коса. Припряният ù, леко дрезгав глас, се носеше като ехо от помещение на помещение. А готвеше вкусно – всеки ден на обяд имахме възможност да се уверим в това!

       Без време останала вдовица, тя беше поела грижата по отглеждането на двамата си синове. Да пораснат, да ги изучи, да им намери работа… Да ги ожени ù беше по-трудно. И двамата се застояваха повече вкъщи и все четяха нещо. Не се сещаха да мислят за момичета. Пропускаха да се сещат и за къщната работа, но тя им го прощаваше великодушно.

       Вени работеше до късно, празник рядко я навестяваше и все не намираше кога да помисли за себе си. Непрестанно сновеше насам-натам и говореше бързо, сякаш искаше по този начин да спести време за други дейности. Ако имаше по едно динамо в подметките на обувките си, със сигурност би намалила наполовина сметката си за ток (тя плащаше и нея). Погледът ù минаваше през човек, сякаш четеше няколко страници едновременно и то от утрешния вестник. Чудно как беше сместила в програмата си онзи ремонт, който ни запозна.

       После, през годините, съм ходил понякога у тях за някои дребни поправки. Обикновено това се случваше между две нейни служебни пътувания или в някакъв странен час от денонощието, но и тогава телефонът ù не спираше да звъни.

* * *

       Скоро не беше ми се обаждала и затова ми стана приятно, когато чух в слушалката нейния глас. Говорът ù ми се стори променен, но по-странно ми се видя, че посочи друг адрес. Пак помага на приятели, помислих си и взех чантичката с инструменти. Видяхме се. Точна като часовник, забелязала учудването ми, тя побърза да обясни:

       - Веско стана доцент, ожени се за една колежка и заминаха да живеят в щатите. Боби пък се хвана с една стара приятелка и през цялото време е с нея. Аз се пенсионирах и напуснах предната фирма, но си намерих друга, на непълен работен ден. А това е жилището на един съученик от гимназията.

       На вратата се позвъни.

       - Това трябва да е той. – видях усмивка на лицето ù! Пак се забърза, но по различен начин. – Ще ви запозная и ще те оставя да си работиш. Ние имаме нещо да свършим в центъра. Ако се забавим, остави ключа у съседите.

       На излизане добави:

       - Мога да ти намеря два билета за Народния. Обади ми се, ако решиш...

18.12.2015