Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова)
232 1106
12 dic 2020, 14:49

Весела Ковида 

  Prosa » Relatos, De humor
259 0 9
2 мин за четене

Когато си хем фотограф, хем пишман писател, разказваш ей такива работи:

 

Женските гардероби преливат от дрехи и въпреки това стигаме до фразата "нямам какво да облека" при всеки по-представителен повод. Същото е и с роднините на фотографа, когато трябва да се пращат коледни картички. 

 

Майка ми, преди малко (*многострадално като от индийски сериал):

 

- Трябва да пратим някаква картичка на Х (името на Х е запазено в тайна заради GDPR-a).

 

Аз (*с тон на въодушевена служителка на НАП между два пасианса):

 

- Конкретизирай каква точно картичка търсим. "Някаква" не ми помага много.

 

Майка ми (*с леко обречен тон):

 

- Ми ние никакви снимки нямаме...

 

Аз (*след като спирам да се хиля с глас):

 

- Мамо, как точно при няколко терабайта архив реши, че нямаме снимки??? 

 

Майка ми (*обвинително): 

 

- Ами ти снимаш някакви снимки, те се архивират някъде си и аз после нищо не виждам. А ей на, сега, снимки за коледна пандемия нямаме...

 

Аз (*озадачено, щото "коледна пандемия" ми звучи малко откачено, но пък решена да не изпусна поръчението): 

 

- Я дай по-конкретно, току-виж ти намеря нещо. 

 

Майка ми: 

 

- Ами ето сега, хората снимка на маска висяща на коледна елха са ни пратили, а ние такава снимка нямаме! 

 

Аз: 

 

- Верно е, нямаме...

 

Та, не можеш да се наречеш фотограф, ако поне веднъж не са ти казвали, че нямаш ни една снимка подходяща за картичка. А какво ще правя аз ли? Коледно-пандемични картички, явно...

© Бистра Стоименова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??