Весела Ковида
Когато си хем фотограф, хем пишман писател, разказваш ей такива работи:
Женските гардероби преливат от дрехи и въпреки това стигаме до фразата "нямам какво да облека" при всеки по-представителен повод. Същото е и с роднините на фотографа, когато трябва да се пращат коледни картички.
Майка ми, преди малко (*многострадално като от индийски сериал):
- Трябва да пратим някаква картичка на Х (името на Х е запазено в тайна заради GDPR-a).
Аз (*с тон на въодушевена служителка на НАП между два пасианса):
- Конкретизирай каква точно картичка търсим. "Някаква" не ми помага много.
Майка ми (*с леко обречен тон):
- Ми ние никакви снимки нямаме...
Аз (*след като спирам да се хиля с глас):
- Мамо, как точно при няколко терабайта архив реши, че нямаме снимки???
Майка ми (*обвинително):
- Ами ти снимаш някакви снимки, те се архивират някъде си и аз после нищо не виждам. А ей на, сега, снимки за коледна пандемия нямаме...
Аз (*озадачено, щото "коледна пандемия" ми звучи малко откачено, но пък решена да не изпусна поръчението):
- Я дай по-конкретно, току-виж ти намеря нещо.
Майка ми:
- Ами ето сега, хората снимка на маска висяща на коледна елха са ни пратили, а ние такава снимка нямаме!
Аз:
- Верно е, нямаме...
Та, не можеш да се наречеш фотограф, ако поне веднъж не са ти казвали, че нямаш ни една снимка подходяща за картичка. А какво ще правя аз ли? Коледно-пандемични картички, явно...
© Бистра Стоименова All rights reserved.
