- Следващия път ще се обадите! Ясно?
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – също.
- Няма да тръгна, докато не се убедя, че ще се оправят сами. – жената все още беше ядосана.- Оливър, разчитам на теб. Леа…грижи се за малкия Тони.
- А защо, да му се не види, не ни кажете къде отивате? –раздразнено попита Оли. В такива моменти си падаше бунтар.
- Казахме ви, по работа и…- майка им погледна към часовника.- Трябва да тръгваме.
- Нали преди това казахте, че е почивка, а сега- работа! – Оливър вече се ядосваше.
Майката прегърна двете си големи деца, погледна към бащата.
- Прав си, Ник, ще закъснеем.
Казаха си по още едно „до виждане“ и бързо излетяха от къщата. Оливър стана и проследи през прозореца как колата се отдалечава.
- Крият нещо, знам го- каза сякаш на себе си той.
- ...