3.06.2014 г., 21:15 ч.

Вещица, част 4 

  Проза » Фантастика и фентъзи
633 0 1
4 мин за четене

-    Следващия път ще се обадите! Ясно?
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
-    Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – също.
-    Няма да тръгна, докато не се убедя, че ще се оправят сами. – жената все още беше ядосана.- Оливър, разчитам на теб. Леа…грижи се за малкия Тони.
-    А защо, да му се не види, не ни кажете къде отивате? –раздразнено попита Оли. В такива моменти си падаше бунтар.
-    Казахме ви, по работа и…- майка им погледна към часовника.- Трябва да тръгваме.
-    Нали преди това казахте, че е почивка, а сега- работа! – Оливър вече се ядосваше.
Майката прегърна двете си големи деца, погледна към бащата.
-    Прав си, Ник, ще закъснеем.
      Казаха си по още едно „до виждане“ и бързо излетяха от къщата. Оливър стана и проследи през прозореца как колата се отдалечава.
-    Крият нещо, знам го- каза сякаш на себе си той.
-     Е, явно не е за нас. – на Леа по-скоро не й пукаше. – Хубавото е, че ще сме сами известно време    , може да правим каквото си поискаме! – тя погледна брат си дяловито.
-    Ама ти си голяма мръсница, Ли! Те още не са се качили на самолета, ти вече мислиш за купони!- по лицето на Оливър пробягна същата усмивка.
-    И най-якото ще бъде, че после няма да се налага да чистим сами- сестра му определено имаше предвид ползване на магия.
   Без да си казват каквото и да е, двамата захванаха смартфоните си и почнаха да канят когото им падне. Оли едва дишаше, докато чакаше отговора на специалното за него момиче. Естествено, тя прие, даже каза,че ще донесе алкохола и…още нещо. Леа се чудеше кой да покани. Накрая видя снимката на един от съседния клас и просто реши да го покани. Не го познаваше, беше го виждала няколко пъти по коридорите. Само че впечатлението, което той й остави… може би беше един от най-готините в училище. Всяко момиче го заговаряше, но Леа не беше от тях. Сега обаче щеше да й падне, да го оплете бавно в мрежите си и да бъде неин.
В този момент Леа осъзна, че не е хапвала нищо. Погледна към брат си.
-    Гладен ли си? – попита тя.
-    Оу да, я виж май в хладилника е останало от вчерашното. Сипи и на мен.
Без да се бави, Леа изхвърча до кухнята. Увисна на вратата на хладилника. Взе си малко шунка, кашкавал. Извади тавата с вчерашното пиле, но реши да не го топли. Беше прекалено гладна, за да чака. Седна на масата и почна с една лъжица да загребва от ориза, после нападна и самото пиле.
-    Нищо ли няма да ми оставиш? – попита брат й.
-    Не. – момичето взе да се тъпче.
-    Ще поръчам пица за гостите… нещо друго да се сещаш?
-    Нека са поне три пици, ролца и хапки! – заповяда Леа.
-     Ли, та ти колко души покани?
-    Около 30.
-    30? Ама ти луда ли си?- брат й не вярваше.
-    Споко, после още 10 човека поне ми писаха с уговорката, че ще донесат музика или нещо друго.
-    Пфу, а аз си мислех, че с моите 20 съм прекалил.
-    Покани ли Лора? – попита тя дяловито брат си.
-    Да и тя прие. Даже каза, че освен алкохола, ще донесе и още нещо- каза гордо Оливър и погледна надменно сестра си.
-    Уоу, май някой тази вечер ще се сдобие с приятелка?
-    Ами ти кого покани? – попита Оли.
-    Помниш ли онзи пич от съседния клас? Мисля, че се казваше Мартин…
-    Оу, Ли, внимавай с кого се забъркваш. – каза брат й предупредително.- Знаеш ли какъв е? Не си ли чувала слуховете?
-    Да, но аз не съм като останалите.
-    Ще станеш на сутринта, когато видиш, че си е тръгнал. Не падай толкова ниско. Да, готин е, но заслужава ли си?
Леа извъртя очи. Беше странно, че не тя, а брат й е романтикът.  Чу се тропане на вратата и се отвори сама. Оливър и Леа подскочиха. През вратата откъм двора влезе Бъги. 
-    Ох изкара ми ангелите! – каза Леа.
Бъги ги погледна. Но най-вече гледаше към момичето. Отново изви гръб и почна да съска.
-    Тоя явно ти има зъб за нещо – каза брат й.
Но котаракът сякаш ги не чу. Засили се срещу Леа с пълна скорост. Сякаш всичко ставаше за част от секундата. Момичето изпищя и взе шпатулата от плота. „Шпатулата? Сериозно ли“– помисли си тя.  Удари котаракът по главата, той сви уши и почна още по стряскащо да съска. Леа се качи на плота и застана до мивката.
-    Мило котенце, знам, че мразиш водата! – каза тя заплашително.
   Но Бъги продължи да съска и Леа нямаше друг избор, освен да пусне чешмата докрай и така да запуши с пръст, че да опръска котарака.  Още преди да бъде намокрен, той избяга някъде из къщата.
-    Накрая ще му направя магия за подчинение- каза задъхано Леа.
   Тя погледна към брат си, който гледаше малко уплашено. След като се гледаха така известно време, накрая седнаха и не остана нищо от яденето. Времето напредваше, а трябваше да подготвят купон. Всеки се зае с задълженията си, но никой не се сети да отиде в стаята на малкия Тони и да види, че го няма…

© Иветтт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??