Вещицата, Хорацимир и вечния живот

 Едната кокошка изкудкудяка, след нея кучето залая и уплаши другите кокошки, които също се включиха. Петела и той закукурига в тихия преди това късен следобед. От къщата се чу тежко изкърцване последвано от отваряне на вратата. От там се показаха белите чорляви коси на старата кьорава вещица. Тя се огледа, но какво да види като е сляпа? Ослуша се, кокошките кудкудякаха, а кучето лаеше. Петела вече се бе кротнал. Друго не се чуваше, и тя тресна вратата след себе си и се захвана със заниманията си. На масата къкреше малка тенджерка на газово котлонче. В което вряха различни съставки(крак от хлебарка, миши фекалии, мухъл, зъб от пепелянка, синьо грозде, част от перото на бухал, око от прилеп, паяжина от девствена тарантула, плюс-минус още няколко подобни неща), а водата някаква зеленикава, тихичко балбукаше. Тя постави още нещо и разбърка. Каза някакви незнайни слова и от варивото се разнесе розов дим, после червен и накрая стана приятно зелен като чорбата вътре. Вещицата подуши парата и се ухили. "Бам- бам!"

На вратата се изтропа. Кьоравата въздъхна тежко и бавно опипвайки стените се запъти към вратата. Когато отвори чу силно пъхтене и попита:

- Кой си, и защо си дишел?

- Аз съм Хорацимир! – отговори възрастният войн подпрял се задъхан на вратата.

- Хорацимире, що не казваш, че ще дохождаш? – вещицата опипа лицето му, после палаво пусна ръката си надолу по металната му ризница.

- Исках да те изненадам, ама се спънах три пъти в двора ти, че ме болят коленете, а все на тях падам. – той усети ръката ѝ, когато тя бръкна в панталоните му и изохка от задоволство.- О, да...

- Още го вдигаш, влизай тогава. –изкиска се старата кьорава вещица. Хорацимир седна на един стар кърпен диван. Мръсен и смърдящ на всичко, което смърди гадно, но който вещицата си го харесваше. Беше си го купила на разпродажба.

- Какво готвиш на газовото котлонче?

– попита дъртия войн. Вещицата се облиза и каза:

- Женски работи, не е за теб. Какво ще пиеш? Имам ферментирала урина на женски разгонен прилеп, имам и вино от бебета мишки?

- Виното колко време е отлежало?-Хорацимир си почеша топките.

- От лани е, беше добра година!

Имаше много мишки. – вещицата донесе една стъкленица пълна с виното и две чаши. Постави ги на масичката пред госта. Той си наля в едната чаша и помириса виното. Аромата му хареса.

- Мирише приятно!

- Да, нали аз го правя. – каза вещицата докато изключваше малкото котлонче. Постави тенджерката на масата и седна вече при госта. Той и подаде чаша с вино и те се чукнаха с чашите загледани влюбено един в друг. Отвън долетя ужасяваща метъл музика. Двамата старци се облещиха кой се опитваше да им развали кахъра? Вещицата живееше в дън гори никой не стигаше до тук. Само стария войн наминаваше понякога. А тази музика? Съвременно-ужасяваща. Някакви тежки китари, от тези модерните електрически. Ужас! Кучето залая пак, а на кокошките и петела май им харесваше. Те си мълчаха. Стария войн се надигна и бавно заскърца към врата, а кьоравата вещица тръгна по него. Отвориха скърцащата врата и от поляната пред двора се виждаха едни светлини, чуваха едни ужасяващи звуци, а младежи танцуваха странни подскачащи танци. Хорацимир се ухили и каза:

- Май съм дошъл в правилния ден?

Има парти на поляната пред двора ти!

- Парти? – кьоравата вещица се облещи. – Ами да се самопоканим, а?

- О, задължително! – ухили се стария войн. – Може да омагьосаш някой младок, а аз да омая някоя девойка!

- Ха-ха-ха... може, може...- вещицата се смееше лаконично. – Само да облека нещо по-така, и да взема да извадя от веселите гъбки. Ха-ха-ха...

Вещицата вече танцуваше, представяйки си как някой пиян и надрусан младеж я прави щастлива.

Хорацимир докато чакаше вещицата да се наконти си позализа с вода белия перчем. После заглади мустаците и със старата бойна кама си обра прокаралата брада. Докара се като дърт коцкар, тананикайки си страшната ужасяваща метъл музика, която не разбираше но някак го опияняваше. Подготвяше го за вечерта.

Вещицата се яви с черна къса кожена рокля по нея. След което взе една лъжица и загребана от чорбата дето вареше на газовото котлонче. После повтори и се оригна звучно. Очите и светнаха, а след това добиха зелен цвят.

- Я какъв красавец си се докарал Хорацимире... – стария войн и се ухили.

- Значи за това било? – вещицата го шляпна по задника.

- Сега мога да виждам даже през металната ти ризница, която не си я свалял от първия кръстоносен поход. Да вървим да се забавляваме!

Хорацимир кимна щастлив подавайки ръка на дъртата от скоро виждаща вещица. Тя я пое и директно се озоваха на партито.

- Я баба и дядо са на купона... –извика един дългокос младеж, след което се изкиска яката не осъзнавайки какво бе сторил в момента.

Тридесет минути по-късно всички младежи вече хапнали от веселите гъбки на вещицата ухажваха старата дама, а Хорацимир вече се загащваше след един рунд в храстите. Вещицата му се ухили:

- Браво на теб изкара цели десет минути с мен си по-бърз! – всички се засмяха. А стария войн извика:

- Но мога да повтарям, и да повтарям...

Дългокосия младеж от преди малко подаде ръка галантно към вещицата и я заведе в къщата. Десет минути по-късно, младежа излезе съсухрен и едвам ходещ. Бе остарял най-малко с петдесет години. Той каза преди да седне:

- Тя каза следващия да влиза...- един ухилен младеж приветстван от всички се запъти към къщата на вещицата. Хорацимир хвана под ръка следващата мадама и отидоха до близките храсти. След 3-4 часа младежите всички бяха остарели с около 50-60години. Вещицата излезе гола с гладка като на момиченце кожа, и подаде ръка на вече подмладения с около петдесет години Хорацимир. Той целуна ръката ѝ. После я придърпа към себе си пред слисания поглед на одъртелите младежи, който още не осъзнаваха какво се бе случило. Младите и устни се срещнаха, а езиците им заиграха еротичния танц на любовта. Вещицата погали нежно главата на стария войн и каза:

- Хайде скъпи да им покажем на младежта, защо живеем вече 5000години на този свят. Ха-ха-ха...

Костадин Койчев-Kovak

03/11/2023г.